43-ото Народно събрание вече заработи, а с него и временната комисия, която трябва да изготви правилник за дейността му.
Обикновено правилниците на различните парламенти се припокриват поне на 90%, но този път депутатите, които работят по изготвянето на новите правила, са проявили немалка доза креативност. Сред предложенията за нови текстове са парламентът да може да заседава и без кворум, гласуването да стане задължително, а народните представители да минават през също толкова задължителни тестове за... употреба на наркотици.
Безспорно предложението за наркотестовете е едно от най-любопитните, но и обречено да не бъде прието. То е на депутатите от Патриотичния фронт и гласи буквално:
"Народният представител е длъжен да се подлага веднъж годишно на изследване за употреба на наркотични вещества".
Един от вносителите на това предложение - Юлиан Ангелов обясни, че идеята е освен на тестове за наркотици, депутатите да минават и на психотестове, но второто не е записано официално в проектоправилника.
Подобни предложения правеше в предходните два парламента и депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев, но неговите бяха на шега и бяха породени от различни прояви на лидерите на "Атака" и "България без цензура" Волен Сидеров и Николай Бареков.
Представители на ГЕРБ в комисията по изготвянето на правилника коментираха, че не биха приели задължителния наркотест. Но пък можело да се помисли за психотест с мотива, че такъв се изисква за обикновена шофьорска книжка, но не и за законотворците в държавата.
Светослав Белемезов от партньорската АБВ обясни, че партията му не би подкрепила такива предложения, защото се предполага, че номинираните за депутати лица трябва да са психически здрави и да не употребяват наркотици.
С наркотици, макар и непряко, е свързано друго ново предложение за текст в правилника. То е на ГЕРБ.
"Когато при докладване на законопроекта за второ гласуване в пленарно заседание докладчикът прочете текст със съдържание, различно от предложението в доклада на водещата комисия без да е направена редакционно поправка по предвидения за това ред, на гласуване се подлага текстът, предложен в доклада на комисията".
Този текст удивително напомня и препраща към скандала с т. нар. поправка "Мери Джейн", който се завихри в първия мандат на ГЕРБ. Тогава при окончателното приемане на промените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите герберът Пламен Цеков изчете текстове, нефигуриращи в закона и необсъждани, и съответно неприемани от ресорната комисия. Така предложените текстове бяха приети от депутатите. От обнародвания на финала в "Държавен вестник" вариант излизаше, че изобразяването на наркотични вещества върху стоки и др. не е непряка реклама на съответния наркотик. Поправката стана популярна като "поправката Мери Джейн" - на името на една спиртна напитка с листо, наподобяващо канабис на етикета. А Пламен Цеков се оправда за изчитането на грешен текст с големия си диоптър.
Сред другите любопитни предложения на депутатите от ГЕРБ е и това парламентът да може да заседава без кворум. Мотивът за него е да не се провалят непрекъснато заседанията заради липса на депутати в залата. Този прийом (на напускането на зала или неявяване) се използва по традиция от всяка опозиция. Прилагали са го и от БСП, и от ГЕРБ в миналия парламент.
Идеята на герберите сега е, ако и след поименна проверка в залата няма необходимия брой депутати, председателят да не прекратява заседанието, а по негова преценка да го продължи. Но само по разисквания и само при случаите на парламентарен контрол, без да се гласува.
Интересно предложение в тази посока има и Белемезов. Той пък настоява за задължително гласуване в определен времеви диапазон.
"Гласуването се извършва със специален блок от парламентарно време, например в 11, 30 ч, като се отделя от обсъжданията по същество. Присъствието на всички народни представители по време на гласуването е задължително", пише в предложението на депутата от АБВ.
"Ако ще въвеждаме задължително гласуване на изборите за всички граждани, защо да не въведем такова и за депутатите, на които работата им е да гласуват закони", коментира Белемезов.
Сред другите предложения на депутата от АБВ е и отпадането на депутатския имунитет, въпрос поставян многократно и безрезултатно, както и всеки народен представител "задължително да публикува на на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели, своите изказвания, заявени позиции, предложения и становища по законопроекти, както и имената на сътрудниците, телефон и адрес на електронна поща за връзка".
Т.нар. политическо номадство бе забранено с правилника на 41-ото НС и действа и сега, но в новите текстове от БСП го затвърждават като записват недвусмисленото предложение:
"Народните представители от парламентарна група, преустановила съществуването си, стават независими народни представители и не могат да бъдат приети за членове на друга парламентарна група, както и да образуват нова парламентарна група".
Иначе минималният брой депутати за сформиране на една ПГ си остава същият - 10 души.
По предложение на червената Мая Манолова, която в миналия парламент бе и шефка на комисията за взаимодействие с гражданите, има и специална глава, озаглавена "Публично изслушване при избор на висши държавни органи от Народното събрание". Става въпрос за членовете на КС, ВСС, Инспектората към ВСС, членовете на Сметната палата, в това число председателят и заместниците му, ръководството на БНБ, НОИ, НЗОК, ДАНС и др.
За целта ще се избира временна комисия по номинациите, а на сайта на НС ще се публикуват данни: биография на кандидата; мотиви на вносителите; данни за финансовите му интереси, деловата активност и участия в търговски дружества за 5 години назад и др. Комисията по номинациите ще изготвя унифициран минимален въпросник за съответствието на кандидата с изискванията на длъжността, а самите изслушвания ще се предават онлайн.
От ГЕРБ коментираха, че има голяма вероятност всички парламентарни групи да се обединят около подобни текстове.
Както Клуб Z писа, най-сетне ще бъдат въведени и етични правила за поведението на депутата.
Иначе без промяна остава друг важен текст от правилника - този за депутатската ваканция. Парламентаристите и този път ще си отдъхват от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великденските празници и от 1 до 31 август.