Икономиката на ЕС ще се свие със 7,4% през тази година, преди да се възстанови с ръст от 4,1% през 2021 г. и 3% през 2022 г.

Това се казва в огласената днес есенна икономическа прогноза на Еврокомисията. Тя бе представена от комисаря по икономиката Паоло Джентилони.

Пандемията от COVID-19 представлява много голямо сътресение за световната и за европейската икономика, което води до много тежки социално-икономически последици. Икономическата дейност в Европа претърпя сериозно сътресение през първата половина на годината и започна бързо да се възстановява през третото тримесечие с постепенното премахване на противоепидемичните мерки. Новата вълна на пандемията обаче причинява смущения, тъй като националните органи въвеждат нови мерки за ограничаване на разпространението й. Поради епидемиологичната обстановка прогнозите за растежа през прогнозния период са изложени на изключително голяма несигурност и на рискове.

Спряно и непълно възстановяване

Според есенната прогноза икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8 на сто през 2020 г., преди да отбележи ръст от 4,2% през 2021 г. и 3% през 2022 г.

В сравнение с икономическата прогноза от лятото предвижданията за растежа както за еврозоната, така и за ЕС са малко по-високи за 2020 г. и по-ниски за 2021 г. Не се очаква производството в еврозоната и в ЕС през 2022 г. да се възстанови до равнището отпреди пандемията.

Икономическите последици от пандемията се различават значително в различните части на ЕС. Това важи и за перспективите за възстановяване. То отразява разпространението на вируса, строгостта на мерките за ограничаване на разпространението му, секторния състав на националните икономики и силата на националните ответни мерки от гледна точка на политиките.

Нарастването на безработицата бе ограничено в сравнение със спада в икономическата дейност

Загубата на работни места и увеличаването на безработицата се отразиха тежко на поминъка на много европейци. Мерките на политиката, предприети от страните членки, заедно с инициативите на равнище ЕС, допринесоха за смекчаване на последиците от пандемията за пазарите на труда. Безпрецедентният обхват на предприетите мерки, по-специално чрез схемите за работа с намалено работно време, позволи увеличаването на безработицата да остане ограничено в сравнение със спада в икономическата дейност. Очаква се безработицата да продължи да се увеличава през 2021 г. с постепенното премахване от държавите на мерките за спешна подкрепа и с навлизането на нови хора на пазара на труда. Положението обаче трябва да се подобри през 2022 г., тъй като икономиката продължава да се възстановява.

Според прогнозите безработицата в еврозоната ще се увеличи от 7,5% през 2019 г. на 8,3% през 2020 г. и 9,4% през 2021 г. След това тя ще намалее до 8,9% през 2022 г. В ЕС очакванията са увеличаване от 6,7 % през 2019 г. на 7,7% през 2020 г. и 8,6 % през 2021г. Като последва намаляване до 8% през 2022 г.

Дефицитът и държавният дълг ще нараснат

Очаква се бюджетните дефицити да нараснат много в целия Европейски съюз тази година. Причината е, че социалните разходи се увеличават, а данъчните приходи намаляват - както в резултат на извънредните действия от гледна точка на политиката с цел подпомагане икономиката, така и в резултат на автоматичните стабилизатори.

Съвкупният бюджетен дефицит на еврозоната ще нарасне от 0,6 % от БВП през 2019 г. на около 8,8 % през 2020 г., преди да намалее до 6,4 % през 2021 г. и 4,7% през 2022 г. Това отразява очакваното постепенно премахване на извънредните мерки през 2021 г. с подобряването на икономическото положение.

Като отразява рязкото нарастване на дефицитите, прогнозата сочи, че съвкупното съотношение на дълга към БВП в еврозоната ще нарасне от 85,9 % от БВП през 2019 г. на 101,7% през 2020 г., 102,3% през 2021 г. и 102,6% през 2022 г.

Инфлацията остава ниска

Поради резкия спад на цените на енергията общата инфлация достигна отрицателни стойности през август и септември. Същинската инфлация, която включва всички стоки освен енергията и непреработените храни, също намаля значително през лятото поради по-слабото търсене на услуги, особено услугите, свързани с туризма, и промишлените стоки. Слабото търсене, застоят на пазара на труда и високият обменен курс на еврото ще окажат натиск за понижаване на цените.

Според прогнозата инфлацията в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще бъде средно 0,3 % през 2020 г., преди да нарасне на 1,1 % през 2021 г. и 1,3 % през 2022 г. благодарение на стабилизирането на цените на петрола.

Що се отнася до ЕС, очаква се инфлацията през 2020 г. да бъде 0,7 %, през 2021 г. — 1,3 %, а през 2022 г. — 1,5 %.

Голяма несигурност с риск от влошаване на перспективите

Несигурността и рисковете, свързани с есенната икономическа прогноза, остават изключително големи. Основният риск произтича от влошаването на пандемията, което налага да бъдат въведени по-строги мерки и води до по-тежки и по-продължителни последици за икономиката. Поради това бе направен анализ на сценариите за две различни посоки на развитие на пандемията - по-благоприятна и неблагоприятна - както и на икономическите последици от нея. Съществува също така риск оставените от пандемията белези върху икономиката като фалитите, дълготрайната безработица и прекъсването на доставките да са по-дълбоки и по-тежки. Освен това европейската икономика може да бъде повлияна отрицателно, ако икономиката на световно равнище и световната търговия се подобрят в по-слаба степен от очакваното или ако се увеличи напрежението в търговията. Друг риск от влошаване на положението е възможността от възникване на напрежение на финансовите пазари.

Положителен обаче е фактът, че „ЕС от следващо поколение“ - програмата на Съюза за икономическо възстановяване, включваща Механизма за възстановяване и устойчивост, вероятно ще даде на икономиката на ЕС по-силен тласък от очакваното. Това е така, защото прогнозата можеше да включи само частично вероятните ползи от тези инициативи, тъй като наличната на този етап информация за националните планове все още е ограничена.

Търговско споразумение между ЕС и Великобритания също ще се отрази положително на икономиката на Съюза от 2021 г. нататък в сравнение с прогнозните базови стойности за двустранната търговия въз основа на правилата на Световната търтовска организация (СТО) за най-облагодетелствана нация (НОН).

„Тази прогноза идва в момент, в който втора вълна на пандемията поражда още по-голяма несигурност и разбива надеждите ни за бързо възстановяване“, заяви Валдис Домбровскис – изпълнителен зам.-председател на Еврокомисията, отговарящ за икономиката в интерес на хората.

Комисарят по икономиката Паоло Джентилони увери, че растеж ще бъде отчетен отново през 2021 г., но ще са нужни две години, за да се доближи европейската икономика до състоянието, в което се намираше преди пандемията.