Управителят на БНБ Иван Искров е сезирал Европейската комисия (ЕК), заради проекта за промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесен от група депутати от БСП в Народното събрание вчера.

Проектът предвижда Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) да може да задължи банките да внасят в него до 2% от общия размер на влоговата база за предходната година в продължение на до 3 години. В момента всяка финансова институция внася във фонда 0.5%, като се дава възможност при нужда вноската да бъде вдигната до 1.5 на сто. БНБ е против, защото така много банки може да излязат на загуба.

Друга промяна предвижда при недостиг ФГВБ да може да задължи търговските банки да преведат авансово годишни премийни вноски в определен срок, като за база се взема последният ден на предходния месец. Така на практика ще бъдат попълнени липсващите около 1.5 млрд. лв. във Фонда за разплащане с депозантите в КТБ.

Според вносителите с промените ще се постигне "регулиране на отношенията между ФГВБ, от една страна, и банките, БНБ и други лица в случаите на временен недостиг на средства по фонда".

От БНБ съобщават, че Искров е информирал ЕК и Европейската централна банка (ЕЦБ) относно подготвяните промени. Той е уведомил с писмо и председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Управителят на БНБ твърди, че законопроектът няма да постигне целите на вносителите, а напротив - ще предизвика негативна реакция от европейските институции и рискове за финансовата стабилност на страната.

Според него "законопроектът би предизвикал сериозни смущения във функционирането на банковата система и би предизвикал рискове за финансовата стабилност в страната". Банките щели да бъдат принудени да понижат цената на привлечените от тях средства. Това  щяло да намали привлекателността на банковите депозити и да предизвика отлив на вложители, което ще окаже натиск върху ликвидната позиция на банките. По-високите разходи на банките във връзка с евентуално повишаване на премийните им вноски към ФГВБ щели да рефлектират върху цената на предлаганите кредити, което ще има негативен ефект за възстановяването на икономиката.

Искров обаче не обелва и дума за обявената от него готовност да подаде оставка веднага след решението за кризата с КТБ.