Петър Москов устремно се превръща в новия Бойко Борисов. Поне според начина, по който се възприема от общественото мнение.
През февруари здравният министър се изравнява по рейтинг с премиера. И двамата се радват на одобрението на една трета от българите. Това показват данните от националното представително изследване на "Галъп Интернешънъл", което е проведено между 30 януари и 5 февруари сред 1011 души, финансирано от самата агенция.
Почитателите на Москов растат. След внушителния скок в одобрението миналия месец с 14 на сто, сега здравният министър продължава по-скромно - с ръст от 5 на сто в доверието. Москов обаче има по-ниско неодобрение от Борисов. Така че на практика рейтингът му е по-добър от този на началника му. Хората, които не харесват неговия стил са около 41 на сто, при премиера неодобрението е по-чувствително - 54 на сто.
Изследването не обхваща инцидента със самолета на Бойко Борисов и неговото поведение, детайлно представено в медиите. Общественото мнение често регистрира подобни събития по-силно, отколкото реално политическо действие. От друга страна здравният министър демонстрира несекваща енергия и почти всекидневно присъства в медиите с едно или друго свое намерение, което среща обществено одобрение. Битката продължава.
Петър Москов оставя зад себе си министри с опит и с коз - санирането - като Лиляна Павлова, която има 30 на сто доверие и вицепремиерът Томислав Дончев. Мнозинството от министрите обаче са все така малко познати на широката публика.
Сред членовете на кабинета с най-ниско доверие са спортният министър Красен Кралев - 4 на сто (45 на сто не го познават). Вероятно с устремното си навлизане пред последните дни в жълтите медии той има шанс поне да стане по-разпознаваем. Министърката на туриста Николина Ангелкова получава 5 на сто одобрение (45% не знаят коя е), с 6% доверие са екоминистърката Ивелина Василева (неразпознаваема за 48 на сто), военният министър Николай Ненчев (46% не го познават) и външният Даниел Митов.
Първите две места без промяна остават за Кристалина Георгиева и Йорданка Фандъкова.
Сто дни затишие
Първите сто дни на новата власт донесоха известно обществено успокоение. Възможно е и да става дума за затишие преди местните избори. От "Галъп" твърдят, че се затвърждава тенеднцията на крехка стабилизация, макар и без ентусиазъм.
Недоверието към кабинета продължава да е по-голямо от доверието. Положителната тенденция е, че одобрението макар и с малко - расте. През този месец горе-долу всеки трети - 32 на сто - се произнася одобрително за кабинета "Борисов"2, с отрицателни оценки са 56 на сто от анкетираните.

Наблюдава се типичният за всяка нова власт рестарт в доверието към правителство и парламент. С подобни нива на доверие започваха правителствата „Станишев“ и „Орешарски“. Много по-високи обаче бяха началните нива на доверие в кабинетите „Сакскобургготски“ и „Борисов 1“ – в първите месеци от управлението си тези правителства имаха доверие от около и над 50%, които решително превъзхождаха недоверието, обясняват от "Галъп".
Без изненади - привържениците на ГЕРБ в огромното си мнозинство подкрепят сегашното правителство (само една десета от тях са на обратното мнение), докато при електоратите на Реформаторския блок и още повече на Патриотичния фронт личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи и до една трета и дори една втора от попитаните. Електоратът на АБВ пък е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към кабинета „Борисов 2“.
Без особено движение е рейтингът на президента Росен Плевнелиев спрямо предишния месец. 54 на сто не го одобряват, 35 на сто харесват действията на държавния глава.
Според коментара на "Галъп" в последните месеци има слабо повишение на авторитета на институциите. "Това се дължи най-вече на факта, че привържениците на основната партия сега декларират позитивни оценки – за разлика от преди. Тези оценки обаче все още показват известното облекчение, че е съставена формула, която да закрепи положението, а не са оценки за дейността в една или друга област".
Партиите - без промяна

С електоралните нагласи не се случва нищо интересно. Без промяна остават намеренията на анкетираните да гласуват за отделните партии спрямо предишния месец. Политическите сили в управляващата коалиция нито печелят, инто губят от участието си във властта, същото се отнася и за опозицията.
Нежелание за предсрочни избори
В унисон с показателите за доверие във властта се движат и нагласите за общата посоката на развитие на страната. В последните месеци расте делът на оптимистите – към февруари те са 23%, а песимистите са 62%.
Сравнително ниско остава желанието за нови избори – през януари, например, 15% смятаха, че на страната са необходими нови предсрочни парламентарни избори, а година преди това желанието за нови избори беше почти три пъти по-голямо.
Сравнително ниска е и готовността за участие в протести срещу правителството – в края на 2014 г. около една десета от респондентите заявяват, че биха участвали в протест срещу правителството. Година по-рано този дял беше двоен.
Обезболяващ ефект и в очакванията за икономиката и личните финанси
Към началото на февруари 41% очакват икономическото положение да се влоши в идната година, 31% очакват да остане същото, а 16% очакват то да се подобри.
Колкото до личните финанси, 8% очакват материалното положение на семейството им да се подобри, 27% смятат, че то ще се влоши, а 50% - че ще остане същото. През есента на миналата година картината изглеждаше доста по-неприятно – с 36% очакващи влошаване.
Политическата картина влияе дори и на очакванията за цените – през февруари 58% очакват те да растат, но преди три месеца са били 72%. Дори по отношение на очакванията за безработица смените във властта изиграват роля на успокоение – вече 17% очакват безработицата да намалява – при не повече от 10% през лятото и есента.
И тук разсейването на тревогата е по-скоро бегло. Картината е по-благоприятна в сравнение с лятото, например, но като цяло остава в традиционното негативно русло. За отбелязване е обаче продължаващото постепенно възстановяване в доверието към банките. Вече 30% казват „да“ на въпрос за доверие в банковата система, а 50% - „не“. В края на лятото и началото на есента картината беше 20 на 60.
Страховете
Въпреки успокоението на повърхността, актуалните обществени страхове се отразяват ясно в данните. Близо две трети споделят опасността от терористична атака или пък от Ислямска държава. Също близо две трети се страхуват, че страната може да се окаже без пари за пенсии. Забелязват се обичайните различия в отговорите сред партийните електорати.

Любопитно е сравнението в подозренията спрямо САЩ и Русия. По-големи са дяловете на онези, които са склонни да намират натиск от страна на САЩ – и тук две трети. "Очевидно, сработват известни проруски сантименти, които трайно характеризират сериозна част от обществото ни", твърдят от "Галъп". През 2014 г., например, доверието в Русия се движеше на нива от около две пети, а в САЩ – около една четвърт от българите Явно става дума за траен инстинкт сред обществото ни.
През цялата 2014 г. обобщеният образ на Европейския съюз неизменно остана с много висок авторитет, особено в сравнение с българския политически процес – около 60% доверие. По-ниско - около една трета е доверието в НАТО.