На 28 февруари 2008 г. избухва пожарът във влака София - Кардам, при който загиват 9 пътници. Огънят възниква около 23,40 ч във втория (кушет) вагон на влак № 2637 на БДЖ, пътуващ от София за Кардам (област Добрич) и бързо се разраства към съседния спален вагон.

Инцидентът става при навлизане на влака в индустриалната зона на Червен бряг. Пътуващите в спалния вагон са 27 човека, в кушет-вагона - 35, а в целия влак 150. След възникването на пожара влакът е спрян и започва евакуация на пътниците. Огънят е загасен около 5,30 ч сутринта от пожарникари от Плевен. В пожара изгарят 9 пътници, намиращи се в кушет-вагона, сред които и директорът на Националния археологически музей Рашо Рашев. Обгорелите до неузнаваемост тела на деветте жертви са идентифицирани няколко дни по-късно.
На 5 март 2008 г. в страната е обявен Ден на национален траур в памет на загиналите пътници: Антоанета Апостолова, Валерия Желева, Галина Иванова, Даниел Вичев, Елена Халачева, Калчо Енчев, Мая Мишева, Рашо Рашев, Стоян Ковачев. Община Шумен обявява траур на 4 март, а община Добрич също на 5 март.

Разследващите органи започват проверка по няколко основни версии за възникването на пожара, между които: терористичен акт, пожар предизвикан от шумна компания, техническа неизправност в електрическата инсталация и недостатъчно премерени действия на персонала.
На 6 март в 40-ото Народно събрание е създадена временна анкетна комисия за проучване на причините за пожара във влака София-Кардам и нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт. Комисията, която е с двумесечен срок на действие, се състои от 14 народни представители от различни партии и има председател от ДПС. "Коалиция за България“ има четири места, ДПС три (две плюс председателското), НДСВ - две, БНД, ОДС, БНС и „Атака“ по едно и един независим. ДСБ отказва полагащото й се място, в резултат на което окончателният брой на комисията е 13 души.
На 7 март експертът по антитероризъм Христо Смоленов съобщава, че най-вероятна е версията за терористичен акт, тъй като се оказва, че огнищата на пожара са две и е невъзможно пожарът да е възникнал без външна намеса. За такава възможност намеква и друг експерт по антитероризъм - Иван Бояджиев.
По-късно същия ден директорът на Националната следствена служба Бойко Найденов обявява, че при разследванията на този етап не са намерени следи от атентат. В хода на разследването става ясно, че огнището на пожара е едно.
На 12 март 2008 г. прокуратурата съобщава, че основна версия за възникването на пожара е късо съединение на едно от осветителните тела в шесто купе на кушет-вагона.
През май 2010 г. Окръжен съд - Плевен признава за виновни и осъжда на затвор двама железничари "за немарливо изпълнение на служебните им задължения и неосигуряване на безопасни условия на пътуващите във влака, което е довело до смърт на повече от един човек". Тази присъди са намалени на втора инстанция, а през септември 2011 г. са отменени от Върховния касационен съд, който връща делото за преразглеждане на втора инстанция. Според ВКС съдът във Велико Търново е допуснал грешка, като е оправдал тогавашния заместник-директор по експлоатацията на „Спални и специални вагони“ Георги Иванов, по чието нареждане страничните врати освен с ключ каре са заключвани и с щифт.
В крайна сметка, след 5-годишно дело, Върховният касационен съд налага условни присъди. Георги Иванов получи година и шест месеца, шафнерът на влака Георги Георгиев – три години, а началникът на влака Иванка Костадинова – две години и половина.
Нека видим в снимки какво още се е случило на 28 февруари по света през годините.
Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив