Еманципацията не подмина и пазара на неплатени дългове и сметки в България. През 2013 г. се е появил нов вид длъжник - 20-23 годишен мъж или жена, който тегли бързи кредити, с тях купува техника последен модел или ги харчи за екскурзии и купони и после не си плаща вноските. Новите млади длъжници са без постоянни доходи и са жители на големите градове. Това се вижда от първия годишен доклад на Асоциацията на колекторските фирми в България - организация, в която участват 9 от най-големите събирачи на дългове в страната.
Доскоро типичният човек с борчове беше 40-50 годишен мъж, който в годините на икономическия бум - 2007-2008 г., е теглил сериозни кредити за жилище и сега изпитва затруднения с тяхното погасяване. Той е семеен, има работа или бизнес, като обикновено живее в Северозападна България или Русе.
Освен длъжника младеж и длъжника с ипотека сериозен проблем за пазара е и т. нар. хроничен длъжник. Според номенклатурата на колекторските фирми това е класическият некоректен платец който може да натрупа до 9 различни задължения, но по някакъв начин успява да изтегли допълнително и още някой бърз кредит.
Според доклада на АКАБГ през м.г. на колекторите са били възложени неизплатени задължения на стойност 2,688 млрд. лева. Размерът им възлиза на 3,5% от брутния вътрешен продукт на страната за 2013 г. Огромната част от тях - 2,6 млрд. лв. са свързани с дългове на хора, 19 млн. лв. - от местни фирми, а 64 млн. лв. идват от дългове на чужди контрагенти. Но сравнение с 2012 г. не може да се направи, защото това е първото годишно изследване, поясниха от асоциацията. Оттам са категорични само за това, че през 2013 г. има намаляване на възложените им за събиране суми по банкови кредити.
Телекоми и банки дават на колекторите най-много работа - съответно 40% и 36% от пазара на забавени плащания.
Ипотечните и потребителските кредити, както и сметките за ток са сред дълговете, които българските домакинства плащат най-съвестно а забавянето им обикновено е признак на реален финансов проблем в семейството. Хората оставят най-накрая сметките за вода и парно, защото знаят, че за разлика от ел енергията, доставчиците няма как да им ги спрат без да ощетят целия вход или блок.
Колкото е по-дълго просрочието, толкова по-трудно се събират задълженията, показва практиката на колекторските фирми. Например, при просрочие до 90 дни се събират 86% от банковите продукти. Но при просрочие между 90 и 180 дни процентът пада на 21. Сметките за телефон се събират по-трудно - 13% при просрочие до 180 дни и само 5%, ако сметката не е платена преди повече от година.
Очакванията на асоциацията са българите да станат по-платежоспособни през 2014 година. Според сдружението първите два месеца има ръст в събираемостта на задълженията с близо 3% в сравнение с януари и февруари на 2013 г., което се дължи най-вече на подобряване на плащанията при банкови продукти.