На 31 март 1889 г. официално е открита и осветена Айфеловата кула. Това е метална решетъчна кула с височина 324 м (заедно с антените, приблизително колкото 81-етажна сграда), издигната в северозападния край на парка „Марсово поле“ в Париж, край река Сена. Превърнала се е в един от най-популярните символи на френската столица и Франция и една от най-известните конструкции и атракции в цял свят.
Построена е от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г. Първоначално е наречена просто 300-метровата кула, но по-късно приема името на Айфел. Кулата е най-високото съоръжение в Париж и най-посещаваният срещу заплащане архитектурен паметник в света, изкачвана е всяка година от милиони посетители. Тя посреща своя 250-милионен посетител през 2010 г.
Айфеловата кула, с първоначална височина от 312 м, остава най-високата конструкция в света от своето построяване до 1930 г., когато е издигнат Крайслер Билдинг в Ню Йорк. Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004 г. Виадукт Мийо. Височината ѝ става 327 м на 8 март 2011 г. с поставянето на предавател на TNT.
Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. В миналото е използвана за много научни експерименти, днес служи като предавател на радио и телевизионни програми.
Когато френските власти решават да устроят световно изложение по случай стогодишния юбилей на Френската революция (1789 г.), парижката градска администрация моли известния инженер Густав Айфел да внесе съответно предложение. В началото Айфел е озадачен, но след това, след като се рови известно време в своите архиви, той внася за разглеждане чертеж на 300-метрова желязна кула. На 18 септември 1884 г. той получава съвместно със своите сътрудници патент за проекта, а впоследствие и изключителното право.
Конкурсът за архитектурните и инженерни проекти, които трябва да определят архитектурния облик на бъдещото Световно изложение стартира на 1 май 1886 г. В конкурса взимат участие 107 претенденти, мнозинството, от които в една или друга степен повтарят проекта на кулата, предложен от Айфел. Неговият проект става един от четирите победители. Тогава той внася окончателните изменения, като прави компромис между първоначалната чисто инженерна схема и декоративни елементи.
В края на краищата комитетът се спира на плана на Айфел, въпреки че всъщност идеята не е негова, а на неговите сътрудници - Емил Нугие и Морис Кеклан. Да се построи такова съоръжение само за две години е възможно благодарение на особения метод на строителство. С това се обяснява и решението на комитета в полза на този проект. След като получава първа награда, Айфел се включва с ентусиазъм в реализирането му. Проектът обаче се оказва „сух“ в техническо отношение и не отговаря на нуждите и изискванията на Световното изложение за изящна и изискана архитектура. Затова са потърсени услугите на френския архитект Стефан Совестър, на който е възложено да придаде на кулата художествен облик. Той предлага свързването на опорите с величествени арки, които да служат и като главен вход на изложбата. Неговото предложение също така включва остъклени зали и различни декоративни елементи за украса.
Преез януари 1887 г. Айфел, правителството и местните власти в Париж подписват договор, съгласно който на Айфел се предоставя за лично ползване и експлоатация кулата в срок от 25 години. Строителството струва 7 800 000 франка, които се изплащат само с доходите от самата изложба, а последвалата експлоатация на кулата се оказва доста доходоносен бизнес.
Нека видим в снимки какво още се е случило на 31 март по света през годините.
Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив