Българският евродепутат от ЕНП-ГЕРБ Емил Радев отправи писмен въпрос към Европейската комисия относно отказа на Германия да изпълни Европейска заповед за арест (ЕЗА) и да предаде на българското следствие трима заподозрени за обир. В този контекст Радев пита ЕК дали е възможно държава-член на ЕС да откаже изпълнение на Европейската заповед за арест на основание лоши условия в даден затвор в издаващата държава, при положение че издирваните лица могат да излежат присъда в друг затвор.

ЕК е призована да се произнесе и дали отказ за изпълнение на ЕЗА въз основа на такова основание не представлява възпрепятстване на правосъдието в издаващата държава.

Питането на Радев е по повод трима български граждани, които през 2010 г. извършват обир на бижута и други ценности на обща стойност над 200 000 лв, съобщават от пресцентъра на ГЕРБ. Във Варненския окръжен съд е образувано наказателно производство и на 17.10. 2013 г. България издава ЕЗА за тримата и подава техните данни в Шенгенската информационна система. Немските власти арестуват издирваните, които се възползват от правото си да откажат да бъдат предадени в България.

На 13 февруари 2014 г. Върховният областен съд на Бремен отказва изпълнение на Европейската заповед за арест, позовавайки се на доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и на неправителствени организации за лоши условия в затвора в гр. Варна, неотговарящи на международни критерии. Решенията са окончателни и не подлежат на обжалване.

Своето решение немският съд взима и въз основа на кореспонденция с българското Министерство на правосъдието от декември 2013-януари 2014 г. относно условията в българските затвори. От съобщението на ГЕРБ стават ясни и причините:

Ръководството на министерството по времето на кабинета Орешарски се е провалило в опитите си да убеди съда да предаде издирваните лица на българското правосъдие, тъй като не е предоставило информация за дейности, прилагащи препоръките на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и подобряващи условията в затворите. Също така предишното ръководството на министерството не е предложило бързи мерки за подобряване на условията, каквито са изискани от бременския съд в съответствие с ЕЗА. Министерството не е предоставило и уверения, че издирваните лица могат да излежат присъда в друг затвор с условия, отговарящи на международни критерии.

По повода имаше и съобщение на българската прокуратура от 20 март, като Сотир Цацаров изпрати писмо до правосъдния министър Христо Иванов (под чиято юрисдикция са местата за лишаване от свобода, б.р.) за казуса. Освен другото от него ставаше ясно, че дори не сме си привели законодателството в синхрон и работим по наредба на Съвета на ЕС от 2002 г., а не сме транспонирали решение от 2008 г. за принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела.

Иванов тогава коментира, че Комитетът против изтезанията изключително рядко прави декларации срещу държави - има само 7 такива случая от 1990 г. и повечето от тях са били за страни, които "са в доста по-лошо положение от България".

Иванов каза, че това е "много драстична ескалация на критиката по отношение на страната и на затворите в България". 

"За мен не е изненада, не е неочаквано това. Нещо, което за съжаление, говори за проблеми, които са кумулирани 25 г., откакто има проверки в България на Комитета. И неспособността на българските власти да излъчат ясен сигнал - първо, че разбират, че има проблем, и второ - че правят някакви вменяеми планове този проблем да бъде решен."

Иванов каза, че има решимост да се скъса с практиката на затваряне на очите. На сайта на МП бяха публикувани и няколко предстоящи мерки, включително и промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ето и части от въпросния доклад на Комитета срещу изтезанията:

В продължение на 20 години от 1995 г. насам Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и на нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (CPT) е организирал десет посещения в България. Неизменно в докладите на Комитета за тези посещения са отбелязвани редица проблеми, особено по отношение на полицейските арести и местата за лишаване от свобода. През тези двайсет години са били правени повтарящи се препоръки в тези две области, но огромната част от тези препоръки са останали неизпълнени или са били изпълнени само отчасти...

... Процедурата по чл. 10 , §2 е задвижена след посещението на СРТ през март-април 2014 г. , когато докладът от това посещение отново очерта наличието на редица дългогодишни проблеми, някои от които датиращи още от първото посещение в България през 1995 г. - малтретиране на задържаните (както в полицията, така и в затворите), насилие между затворниците, пренаселеност в затворите, лошите битови условия и в арестите, и в затворите, неадекватно здравно обслужване на задържаните, ниско професионално ниво на персонала, проблеми с дисциплината, сегрегация и лишаване от контакти с външния свят. На всички тези въпроси българските власти отговарят незадоволително, поради което СРТ няма друг избор освен да приведе в действие процедурата...

Самият Емил Радев обаче коментира:

"Европейската заповед за арест не е предвидена да прави анализ на затворите в държавите-членки, а да подпомогне правосъдието. Чрез своя отказ за предаване на издирваните лица, реално германският съд пречи на българската полиция и съд да си свършат работата и да наложат наказание за извършеното престъпление."

Радев е бивш варненски адвокат, а като депутат у нас стана най-известен с предложението си за извънредни правомощия на шефа на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев. Съпругата му Мария Радева пък преди дни се оказа единственият юрист, успешно издържал външния конкурс за съдии във ВАС.