Когато в София представяха програмата за реформи в БДЖ до 2022 година, пътувах с влак. Не български, а италиански. От Венеция за Болоня. Чак после видях какво са обяснявали за съкращенията, за инвестициите и всичко останало. Нямаше новина - опаковани в стотици страници от непожалени дървета кухи фрази.
Никак не искам да пророкувам в мрачни краски, но съм на 99 процента сигурен, че и тази спасителна стратегия за БДЖ ще отиде при многото други литературни творби по темата - в кръглата папка. Причината е в твърде многото "ако" в документа, които напълно го обезсмислят. Ако Еврокомисията разреши държавна помощ, ако Министерство на финансите отпусне пари, ако има ръст на товарите, ако преквалифицираме персонала, ако купим нови влакове...
Но идеята ми не е да критикуваме амбициозните планове на БДЖ ръководството, а да разкажа за италианските влакчета. Случи се така, че за няколко дни пътувах повече с "Трениталия", отколкото с родното жп за няколко години.
Всъщност в първия италиански влак, в който се качих си казах: "Ха, че тук са също толкова зле, както и у нас". Влакът бе мръсен, надраскан с графити и миризлив. Двата часа вътре си се доближаваха до познатото качество у нас.
Второто и всички следващи пътувания с италианските железници бяха съвсем различни. Влаковете бяха съвсем чисти и приветливи. Така че по-скоро първото ми впечатление не бе съвсем точно. Не че мотрисите им са супермодерни и лъскави, напротив, много от тях са вероятно на повече от 20-30 години.
Въпреки това между италианското и родното БДЖ зее пропаст.
Преди да кажете: "да, ама там цените са други", ще уточня, че всъщност те не са кой знае колко по-различни от тези у нас.
Споменатото пътуване от Венеция до Болоня (около 170 километра) е на редовна цена от 11,50 евро, а децата плащат 5,75. При това цената е една и съща независимо дали ще се качите по дестинацията в нов и лъскав влак или в стар и миризлив. Това е така, защото билетите на "Трениталия" са валидни три месеца след закупуването им. Необходимо е просто да ги валидирате преди да се качите в съответния влак на специална машинка, каквато има на всеки коловоз. След "продупчването" пак имате един час валидност на използвания билет и той е в сила за всеки един от влаковете по маршрута, който сте избрали. Това е много удобно защото ако изтървете един влак или ако той ви се стори твърде претъпкан можете спокойно да се качите на следващия.
Самите билети за влаковете в Италия се купуват от билетоиздаващи машини. На всяка гара в зависимост от големината ѝ те са различен брой, но в по-големите градове става дума за десетки такива устройства. Избираш език, дестинация (от всеки апарат може да се купи билет за всеки маршрут в Италия), вкарваш монети или банкноти или кредитна карта и плащаш. Отнема не повече от 2 минути и е лесно и удобно. В случай че се объркате можете да попитате някой от служителите в италианските железници или транспортната им полиция, които винаги са наблизо. От апаратите за билети можете да ползвате и 50% намаление за деца. Такова има и в България, но е необходима специална карта със снимка на пътуващия малчуган. В Италия нещата са опростени и намалената цена може да се ползва на общо основание. Задаваш, че ще пътува дете и машината "изплюва" билет на половин цена.
На задната страна на всеки билет на "Трениталия" е отпечатана любопитна статистика, призоваваща хората да пазят околната среда като пътуват с влак вместо с кола или самолет. Дадени са два примера за изхвърляните емисии средно на пътник. От Неапол до Милано при пътуване със самолет се изхвърлят в атмосферата 105 милиграма въглероден двуокис, при пътуване с автомобил - 86, а с добрия стар влак - едва 25.
Другото, което трябва да кажем за италианските железници, че графикът им на движение е направен така, че да са удобни. От съвременната част на Венеция до историческия стар град на практика няма друг вид транспорт. Жп билетът е едва 1,25 евро, а влаковете, които пътуват по маршрута в час пик са на по-често, отколкото мотрисите на софийското метро. И естествено и италианците, и туристите много масово ползват влаковете.
Обяснението е и в цените. Такси по същия маршрут Венеция Местре - Венеция Санта Лучия би ви струвало 15-20 евро. Еднократно пътуване с корабче е на цена от 7 евро, а най-евтиният вариант за наемане на гондола е 80 евро.
Удобството в съчетание с ниската цена в Италия е превърнало този вид транспорт в изключително популярен. На гарите кипи живот. Има музиканти, артисти, хубави ресторанти, лъскави кафета и магазини. Нищо подобно на гледката у нас.
В интерес на истината италианското БДЖ изобщо не е най-светлия пример за този вид транспорт. В много други държави жп транспортът е много по-конфортен, но пък сравненията с тях биха били напълно безпредметни.