Български демократичен център (БДЦ) се очертава като патерица на управляващите за измененията в конституцията, която ще замести АБВ. От партията на Първанов се противопоставят на някои от така предложените текстове и засега не е ясно ще подкрепят ли ремонта на основния закон. Не е ясно на самите управляващи, призна Данаил Кирилов от ГЕРБ след втората за деня серия от консултации, които се проведоха в стаята на парламентарната шефка Цецка Цачева.
"Трудно ми е да ви кажа каква е позицията на АБВ", коментира Кирилов след края на срещата.
Както Клуб Z писа, от формацията на Георги Първанов имат резерви към ролята на пленума на двете засега предполагаемо бъдещи колегии във ВСС - съдийска и на прокурорите и следователите.
"Не мога да кажа точно кои парламентарни групи ще са вносители на измененията. В АБВ ще мислят дали да подкрепят", заяви и Петър Славов (Реформаторски блок).
На въпрос към Кирилов за евентуалната подкрепа на БДЦ вместо тази на АБВ, той отговори:
"Сигналите са по-скоро положителни".
В действителност срещата при Цачева днес трябваше да е само между партиите в управлението - ГЕРБ, РБ, Патриотичен фронт и АБВ. Идеята: да стигнат до единен текст, който да предложат и на опозицията.
От обаче БДЦ също бяха изпратили представител - депутатът Явор Хайтов. Оказа се, че е бил специално поканен.
"Мислите ли, че съм толкова невъзпитан, че да отида непоканен. Персонално г-жа Цачева ме покани", обясни присъстрието си Хайтов.
Но пък отрече парламентарната му група да е давала подкрепа за конституционните изменения, както и да е давала собствени предложения. От БДЦ първо искали да се срещнат с т.нар. трима големи - главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС.
Иначе днес са били постигнати договорки по някои конкретни текстове. Така например групите са се разбрали мандатът на ВСС да е 4-годишен. В проекта на правителството се посочваше или 3, или 4 г. Разбрали са се и за повече отчетност пред парламента от прокуратурата. От Фронта пък са предложили ВСС да поеме управлението на магистратските сгради - предложение, за което ще се иска становището на финансовото министерство. Има консенсус и по индивидуалната конституционна жалба като от ГЕРБ предлагат да има все пак някакви ограничения, "за да не се превърне Конституционният съд в четвърта инстанция". По думите на Кирилов вариантът засега е КС да може да бъде сезиран и от съдии на последна инстанция, а не от всеки гражданин, както искат от Блока.
Както Клуб Z писа, един от съпредседателите на Фронта - Валери Симеонов, е изразил и недоумение защо парламентарната квота в съдийската колегия ще е от петима души, а прокурорската от шестима. По думите на Петър Славов са успели да убедят Симеонов, че друг начин няма, диспропорцията не може да бъде преодоляна, защото общо квотата на НС във ВСС се състои от 11 души. Така че групите са се разбрали и по тази част от текстовете.
Не е било дебатирано и предложението на Блока, анонсирано малко по-рано от депутата Димитър Делчев, за възможност за импийчмънт на главния прокурор. Пред Клуб Z Делчев заяви, че ще направи официално това предложение чак след сформирането на комисия в парламента по обсъждане на конституционните промени. Но пък е малко вероятно да мине заради старо решение на КС.
По думите на Димитър Лазаров (ГЕРБ), който също е част от контактната група, се очаква следващият вторник проектът да е изцяло готов и предоставен на всички партии в НС - който иска да се подпише под него като вносител, в т.ч. и на опозицията. Която засега остава изолирана от преговорите.
Христо Иванов пък ще внесе своите промени в Закона за съдебната власт след като е готов проектът за ремонт на основния закон.