Италианският писател Умберто Еко разкри пред почитатели в Париж язвите на медийния свят. В новия си роман "Нулев брой“ той разобличава измамната и манипулираща преса, пише "Льо Паризиен“.

"След като прочетете книгата ми, силно се надявам да поискате да се хвърлите през прозореца“, заявява Еко.

Насмешлив, с тънка пура между устните, авторът на "Името на розата" раздава автографи. Седнали срещу него в една голяма парижка книжарница, читателите жадно попиват думите му. Някои са дошли от провинцията специално за срещата с него.

Картината, която описва Умберто Еко в романа си е апокалиптична. Фонът е Италия от 90-те години, тази на Берлускони – политически лидер и медиен магнат. Средата е печатната преса, която излиза скапана, изплакната и осакатена от перото-скалпел на il Dottore

"Представям една гротеска на лош вестник, който изнудва покварени хора и съществува единствено, за да дава възможност на собствениците му да упражняват влияние в икономическите среди“, казва авторът.

Журналистите в романа на Умберто Еко дори не правят вестник. Те фабрикуват "нулеви броеве", екземпляри, предназначени да тестват целеви групи от общественото мнение. Нещо като чернови, осъществени в реални условия от дадена редакция, преди търговското лансиране на новото издание.

Еко анонсира насоката още в началото:

"Редакторът знае прекрасно, че вестникът няма никога да излезе, той иска единствено да покаже неговата способност да шантажира, и в същото време се готви да спечели камара пари, като разказва в книга за героичната си борба в изграждането на един уж значим и обективен вестник“.

Семиотикът разглежда с хирургическа прецизност двусмислените отношения между преса и власт, както и порочните практики на журналистите: злоупотреби с клишета, техниките за упражняване на влияние и всеобщата непочтеност, прикрита с обективност.

Еко разработва образа на Брагадочо, параноичния журналист, отчаян негативист, чието обяснение за света се изчерпва с две фрази: "Всички са обвързани“ и "Да подозираш, непрекъснато да подозираш, само така ще намериш истината“.

"Теорията за конспирацията е масова болест в един медиен свят на пренаситеност, където нищо вече няма смисъл“, констатира авторът.

Как обаче тогава да не станеш още по-голям циник, след като прочетеш романа му? Еко дава ключ към проблема: "Литературата служи, за да произвежда песимистично настроени читатели, за да ги кара да мислят и разсъждават“.

Посланието бе добре разбрано от почитателите на автора, дошли на срещата с него. Повечето от тях са пристрастени към четенето. "Критиката е здравословна – казва пред АФП Джак, пенсионер, бивш служител на Министерство на финансите. "Всички тези вестници, които принадлежат на индустриални групировки, представляват нечисти сделки на вземане-даване, неизбежно има връщане на взаимни услуги“, убеден е той.

"Аз съзнателно не гледам новините по телевизията, особено след атентатите от началото на годината“, обяснява Валери Мюлатиери, организаторка на изложби. "Дадох си сметка, че бях станала зависима и затъпяла – попивах всичко, без да мисля“, признава тя, с два екземпляра от романа в ръка.

"За мен Еко е най-вече силен демистификатор, разобличител на всички големи манипулации в историята. В "Пражкото гробище“ той разглежда историята на Протоколите на Сионските мъдреци и показва до каква степен този документ е антисемитски фалшификат“, подчертава пламенно Жюлиен Сусана, парижки архитект. За него Умберто Еко в никакъв случай не подхранва Теорията на конспирацията, а точно обратно - той прави читателите си просто по-малко наивни.

 

Източник Площад Славейков