Днес е Еньовден, известен още като Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер и Драгийка. Това е празник от българския народен календар, който се чества в деня, в който православната църква чества рождението на свети Йоан Кръстител. От там идва и името на народния празник — Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) — и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Според народните вярвания на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Смята се, че сутринта на празника при изгрева на слънцето, то „трепти“ и „играе“ и който го види, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.

Вярва се още, че слънцето се окъпва във водата и я прави лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Момата, която първа види слънцето на Еньовден ще е богата и здрава.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

На Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии.
Еньовден присъства в обичаите на всички славянски народи. Навсякъде празникът е свързан със слънцето и водата и се палят огньове, които се прескачат за здраве.
Нека видим в снимки какво още се е случило на 24 юни по света през годините.
Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив