Разумно е, че държавните и правителствените ръководители на страните от Еврогрупата се занимаха с казуса "Гърция" (в понеделник вечер – бел. ред.). Те носят най-голямата политическа отговорност в еврозоната. И през първите години на еврокризата “шефовете” взимаха кардинални решения.
Финасово-техническите подробности са от компетенцията на финансовите министри, но посоката трябва да се зададе на най-високо равнище. И то точно тогава, когато иде реч за такъв драматичен въпрос, като оставането на една държава в еврозоната. Така една среща на върха не означава отстъпки спрямо гръцкия премиер, дори и когато той се държи така, като че ли в този кръг Гърция би имала по-добри шансове, отколкото при други институции.
Европа все още е изправена пред съдбовно решение, което далеч надхвърля въпроса какво би станало с една малка икономика в югоизточната периферия. Европейското единство се основава на една основополагаща идея, която дълго време беше неплоклатима: политически и икономически конфликти, които са неизбежни при тясното сътрудничество на много и различни народи на малкия ни континент, се решават чрез компромиси.
Може и да е вярно, че излизането на Гърция от еврозоната понастоящем не би разтърсило финансовите пазари (макар това да не се знае със сигурност, докато не настъпи подобна реалност).
Може би такъв вариант би бил полезен шок за гръцкото общество (на което въпреки всичко не би следвало да го желаем).
Във всички случаи това би било тежка ипотека за Европейския съюз: разцепление вместо компромис, споделени щети вместо извличане на обща полза. Това би разтърсило фундамента на Европейския съюз.
Това, разбира се, не означава, че кредиторите са длъжни да изпълнят всички несъстоятелни и идеологически искания на СИРИЗА. В Европейския съюз никога не е било възможно да се налага национална себичност. Това е бил европейският метод на отминалите векове.
Нито едно правителство на страна в криза не е вредило толкова много на европейската идея, както радикалната коалиция в Атина. Нито едно правителство не е потрошило вербално толкова порцелан. За жалост това разклати един друг фундамент на Европейския съюз – доверието на неговите граждани.
----
* Николас Бусе е германски журналист международник. Статията му е публикувана във в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг", откъдето я препечатваме.