По-бедните държави от Еврозоната се противопоставят на отпускането на още средства за Гърция, предаде АФП.
Тези страни са предимно нови членки на ЕС от Източна Европа. Те бяха принудени да извършат през годините болезнени пазарни реформи и програми за намаляване на бюджетните разходи
Естония, Латвия, Литва и Словакия отдавна изтъкват, че са прекалено бедни, за да плащат за грешките, направени от по-богатата Гърция. Според тях Атина трябва да се придържа към реформите и ограниченията, заложени в спасителната й програма на стойност 240 милиарда евро.
Словашкият финансов министър Петер Казимир беше първият от Еврогрупата (финансовите министри от Еврозоната - б.р.), който предупреди, че гръцкото "не" на референдума ще доведе до напускане на Еврозоната.
Премиерът Роберт Фицо твърди, че страната няма да пострада в резултат на събитията в Гърция, нито от евентуалното й напускане на Еврозоната. Той припомнви, че Братислава не е дала средства, а само гаранции в предишните спасителните програми за Атина.
Други от "бедняците" в Еврозоната обаче могат да загубят повече, изтъква АФП.
Естонският президент Тоомас Хендрик Илвес написа в туитър, че кредиторите на Гърция не са само банки.
"Страните от "Еврозоната, които са по-бедни от Гърция, може да загубят до 4.2 на сто от брутния си вътрешен продукт", смята той.
Премиерът Таави Ройвас заяви, че на Гърция е останал "само лош или по-лош избор", а реформите са неизбежни.
Талин одобри първоначалния спасителен пакет за Атина, но оттогава се противопоставя и настоява всичко по-малки членове на Еврозоната да се придържат към стриктна фискална дисциплина. Балтийската република има най-ниския държавен дълг от страните, използващи единната европейска валута. Той е 10.6 на сто от нейния БВП.
Латвия понесе тежък удар от кризата, като изпадна в една от най-тежките депресии в света, а БВП се сви с почти четвърт за две години. Въпреки това страната се възстанови, след като съкрати разходите си и получи 7.5 милиарда евро помощ, благодарение на което избегна фалит.
Същевременно Европейската централна банка (ЕЦБ) затегна условията за помощ за гръцки банки, предаде Ройтерс. Международният валутен фонд (МВФ) пък напомни, че вече не дава пари.
Гръцкият премиер Алексис Ципрас призова вчера управителя на ЕЦБ Марио Драги да предприеме мeрки, за да се отмени незабавно контрола над капитали, наложен от правителството и Централната банка в Атина преди седмица. Реакцията на Банката била точно в обратната посока.
След обсъждане на ситуацията в Гърция след неделния референдум Управителният съвет на ЕЦБ реши засега да запази действието на гръцкия Фонд за спешно подпомагане на банковата система, но да повиши изискванията към обезпечението, което банките предоставят в замяна на помощта.
От МВФ напомниха, че дори в критична за гърците ситуация не могат да им отпуснат пари. Причината е че правилата на Фонда забраняват кредити на платци като гръцката държава, пропуснали погасяване на заем.