Както правосъдният министър Христо Иванов обяви, Реформаторският блок не се е оказал от намерението си да въведе явно гласуване във Висшия съдебен съвет (ВСС). Макар и лидерът на ДСБ Радан Кънев да заяви, че изначално подобно изменение в Конституцията да не е било възможно, оказа се, в РБ не смятат точно така. Затова и Реформаторите инициира събирането на подписи в парламента за допитване до Конституционния съд (КС), споделиха пред Клуб Z депутати на Блока.

Във вариант 1 на конституционните промени, написани от Иванов и внесени в Народното събрание от РБ и ГЕРБ, бе предвидено отпадането на чл. 131 от основния закон. В него е посочено, че кадровите решения на ВСС, в това число и предложенията за "тримата големи" - председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор, се взимат с тайно гласуване.

Във варианти номер две и три на измененията обаче предложение за отпадането на чл. 131 липсва, като по време на преговорите цяла седмица въпросът с явното гласуване бе подминаван без отговор, както от управляващите, така и от опозицията.

В крайна сметка бе решено, че ще се приемат само три точки и те влязоха за разглеждане със 180 гласа - за разделянето на ВСС на две колегии, които сами ще кадруват, че парламентарната квота и квотата на гилдията в прокурорската колегия ще са 6 на 6 и че ще се засили ролята на Инспектората. 

Бе обявено също така, че ще бъде питан КС за тълкуване на въпроса с квотите - няма ли твърде голяма намеса в съдебната власт от страна на изпълнителната. Междувременно стана ясно, че КС ще трябва да се произнесе и по разделянето на ВСС. Ако съдът реши в полза на опозицията (която настоява не колегиите, а пленумът им да кадрува във ВСС, а квотата в колегията на обвинителите да е 6 на 5 в полза на гилдията), то реформата реално се обезмисля. 

Затова и паралелно РБ смята да инициира събирането на 48 подписа, за да внесе собствено допитване - може ли ВСС, като орган на публичната власт, да взима решенията си тайно.

Около самото допитване до КС обаче има няколко въпросителни. Основната е може ли съдът да се произнася изобщо по законодателство, което все още не е прието, какъвто е случаят с колегиите и квотите. Според някои юристи отговорът на този въпрос клони към "не". Мотивът: в самата Конституция е записано, че КС "дава задължителни тълкувания на Конституцията" и се произнася по искания за "установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на НС, както и на актовете на президента".

Дори и сега КС да откаже да се произнесе с мотива, че няма право, от опозицията смятат да внесат питане, след приемането на промените.

Другата сюжетна линия около съда е в съмненията за неговата политическа безпристрастност, т. е. че вероятно ще отсъди в полза на "осакатяване" на реформата. А тези съмнения идват от това, че именно този състав на КС върна депутата от ДПС Делян Пеевски на работа в парламента след краткото му "шефстване" в ДАНС.

По този повод в събота Христо Иванов загадъчно коментира, че тази година предстои смяна на част от членовете на съда и ситуацията е "изключително крехка".  "КС има и своите политически измерения, в миналото е имало заигравки, включително в съвсем близкото минало", заяви още правосъдният министър.

В действителност наесен от състава на съда трябва да си тръгнат председателят му Димитър Токушев (от квотата на президента), Пламен Киров (президент), Красен Стойчев (парламент) и Благовест Пунев (ВКС/ВАС). От четиримата само Пунев гласува "против" връщането на Пеевски в НС.