Изненадващо още вчера ГЕРБ е започнала събирането на подписи от депутати за внасяне в Конституционния съд (КС) на тълкуване на измененията в основния закон. Изненадващо, защото бе дадена заявка, че искането ще бъде внесено между първо и второ четене на промените, т.е. след гласуването им през септември и защото във вторник правистите на ГЕРБ подминаваха с мълчание въпросите събират ли се подписи и ако да - от коя партия.
До момента са събрани над 100 депутатски подписа от нужните 48, потвърди пред Клуб Z, но едва днес, Димитър Лазаров (ГЕРБ), който председателства парламентарната комисия по промените в Конституцията.
Подписите се събират от ГЕРБ, а не от ДПС, какъвто бе другият вариант при все, че именно Движението поиска сезиране на КС. До момента обаче не е ясно народни избраници от кои партии са се подписали.
Според председателя на правната комисия в НС Данаил Кирилов (ГЕРБ) редно е парафи да положат шест от осемте партии в парламента, които са "за" изменения в основия закон, т.е. всички без БСП и "Атака". Левицата и хората на Волен Сидеров не са сред 180-те, които се подписаха миналата седмица под внасяне на измененията.
Пита се обаче какъв точно вариант на питането подписват в момента народните избраници и ще се включи ли и основният двигател на съдебната, респективно конституционната реформа - Реформаторският блок.
Въпреки че формално РБ се съгласи при совалките от миналата седмица да се пита КС за измененията, вчера негови депутати дадоха на заден. Аргументът - този, който изтъкват някои юристи - че Конституционният съд не може да бъде питан по бъдещо законодателство.
Такова е мненнието и на Димитър Делчев (ДБГ), и на Мартин Димитров (от гражданската квота, декларирал принадлежност към БЗНС).
"Лично аз не съм се подписал и няма и да се подпиша, но не знам за останалиоте колеги", коментира Делчев. Който отказваше да се подпише и при внасянето на измененията, но след като неговият глас се оказа решаващия 180-и, склони и дори участва във внасянето на измененията.
"Но съм изненадан, че има амбиция да се внесат преди гласуването на първо четене, каквато бе договорката", допълни реформаторът.
Вчера на депутатите е бил предложен един вариант на питането, а днес втори, но все още не ясно какви са "десетте разлики" между двата. Както Клуб Z писа, по настояване на ДПС КС ще бъде сезиран с тълкуване на два от текстовете по измененията в Конституцията, около които уж се обединиха миналата седмица ГЕРБ, Блокът ни Движението. А АБВ "удари едно рамо" с няколко депутата до събирането на нужните 180 подписа.
Тези два текста по същство са основна част от реформата и касаят разделянето на ВСС на две колегии с правомощия сами да кадруват в гилдията си - колегия на съдиите и колегия на прокурорите и следователите. Според ДПС и АБВ колегиите не може да кадруват сами и това трябва да се прави от пленумът им. Вторият въпрос касае квотите на парламента и на професионалната общност в колегиите. От Блока настояват в прокурорската да са 6 на 6, а в съдийската 8 на 5 (в полза на гилдията). ДПС и АБВ смятат, че така е нарушена независимостта на съдебната власт и настояват в прокурорската квота да има шестима представители на обвинителите и петима на парламента. А в съдийската съотношението да е 8 към 6.
Бързането на ГЕРБ за внасянето на подписите веднага породи обичайните конспиративни теории. В случая те са свързани със съдия Румен Ненков, баща на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. Според теориите ако искането до КС се внесе сега, докладчик по "делото" ще е Румен Ненков, който поради факта, че е баща на сина си, би бил податлив на политическо влияние. Румен Ненков обаче досега е показвал само професионализъм в работата си и неподатливост на влияние.