Ще може ли Украйна да се справи? Някои условия за успех на настоящата вълна от реформи, но по-малко устойчиво развитие на икономиката, сега в Украйна изглеждат по-добри, отколкото през 2013 г. Днес Украйна има не само проевропейски парламент, но и най-ориентираното към реформи правителство от момента на получаването на независимостта през 1991 г.
Има поне четири вътрешни промени, които в сбор при общото уравнение на до- и следреволюционната украинска политика могат да доведат до заблуда.
Първо, гражданското общество се превърна в политически фактор.
Ролята на украинското гражданско общество в законодателния и политическия процес на приемането на решенията в Украйна бе значително засилена в резултат на революцията. Най-очевидният признак за това е избирането на 19 изтъкнати общесвени дейци в парламента от партийни списъци и окръзи.
Тези активисти на Евромайдана образуват ядрото на нова междуфракционна група, която нарича себе си "еврооптимисти", състои се от 23-ма депутати и превърна в своя главна задача реализирането на Споразумение за асоцииране с ЕС и възпрепятстване на влиянието на олигарсите върху законодателството. Не само наличието на групи граждански активисти в обществения дискурс, но също така взаимодействието им с държавните чиновници и общото влияние върху политиката видимо се подобриха след Евромайдана.
Второ, международните играчи имат вътрешнополитическо влияние.
Ролята на западните организации - както правителствените, така и неправителствените, в подготовката, разработването, осъществяването и оценката на украинската икономическа, външна и вътрешна политика също се увеличи от 2013 г.
Това се отнася преди всичко за ЕС, който след подписването и частичното ратифициране през 2014 г. на Споразумението за асоцииране, както и създаването на предвидените институции (Съвет за асоцииране, Комитет за асоцииране), играе все по-явна роля във всекидневния политически живот на Украйна. ЕС също така, като добавка към своята Делегация (в случая става дума за дипломатическа мисия - б.р.) в Киев, създаде наскоро специална наблюдателна мисия в Украйна.
Един от малкото положителни аспекти на текущата дълбока икономическа криза е това, че Международният валутен фонд (МВФ) удължи сроковете за реализиране на отдавнашните макроикономически реформи заради бедственото положение на държавния бюджет на Украйна. С ъщо така нарасна интересът към Украйна от други западни организации, средства за масова информация, фондове, програми, изследователски центрове и т.н. заради Евромайдана и руско-украинската война. Това създава нова ситуация в Киев, по-тясно взаимодействие на Украйна със Запада и, следователно, по-добри условия за устойчиви реформи в Украйна.
Трето, украинската диаспора ускорява реформите.
Ролята на голямата диаспора - близо 20 милиона украинци зад граница, също се усили в обществото и политиката на родината майка в резултат на мобилизирането по време на Евромайдана и постоянната подкрепа на украинските усилия за отбрана от лятото на 2014 г.
Новото равнище на участие на хората, живеещи на Запад, често добре образовани зад граница, се превърна в пример заради назначаването на вероятно най-трудния пост в украинското правителство - поста на финансов министър - на Наталия Яреско, американски икономически експерт от украински произход.
Евромайданът доведе до значително увеличаване на сплотеността между различните диаспори в целия свят помежду им и между украинското гражданско общество и правителството. Новото присъствие на диаспората в Украйна укрепва също така волята и способността за извършване на сериозни реформи.
Четвърто, войната като фактор, който помага за преодоляване на стагнацията.
Ролята на войната, която от лятото на 2014 г. Украйна де факто води в Донбас срещу Русия, макар и като цяло доста обременяваща за украинското общество, не е изключително негативна. Общият социален опит от войната има в значителна степен разрушителен, но също така дисциплиниращ и консолидиращ ефект. Може дори да се твърди, че войната, ако говорим абстрактно, играе положителна роля за създаването на украинската политическа нация.
Войната не само създава междукласово национално чувство за съпричастност, патриотична концентрация на гражданите с ключови държавни функции и състояние на постоянна социална мобилизация. Направените във войната жертви пораждат нетърпение към бавното изпълнение на обещаните от правителството реформи, а също така нарастваща нетърпимост към корупцията и шуробаджанащината в изпълнителния, законодателния и съдебния клон на властта.
Войната мотивира както сътрудничеството между правителството и гражданското общество, така и сътрудничеството между различни субекти на украинското общество, въпреки регионалните, етническите, религиозните, социалните, политическите и други граници. Колкото и да е парадоксално, войната частично изпълнява функцията, която напомня за перспективата за членство в ЕС за една посткомунистическа страна. Не привлекателното виждане на бъдещето, а заплахата за днешното съществуване сплоти различни политически и социални дейци в Украйна.
Трудният път към реформите
Подобряването на политическите обстоятелства и социалните условия за радикални реформи още не означава, че те ще бъдат извършени бързо и изцяло в най-близко бъдеще. По-скоро трябва да се опасяваме, че реформите ще вървят много бавно, на зигзаг и ще бъдат съпровождани от редица скандали и неуспехи. От друга страна, предвид преструктурирането на украинската политика изглежда малко вероятно, че реформите, както и преди, просто ще изчезнат.
Социалният и политическият контекст съществено се промени, но е доста по-трудно просто да повтаряме разредените преди реформи заради все още съществуващите им противници като олигарсите и бюрократите. Вероятно в този контекст реформите рано или късно все пак ще бъдат осъществени, повече или по-малко последователно.
Опасното поведение на Русия
Проблемът може да бъде и в това, че провежданите реформи може да не се утвърдят заради продължаващата руска хибридна война и в резултат да последва нестабилност и неопределеност. Подобряването на юридическите условия за чуждестранните инвеститори просто ще изчезне като безсмислено, ако украинското правителство не съумее да гарантира физическата сигурност на финансовите вложения в украинските институции и оборудване.
Това се отнася най-вече за тези рускоезични региони на днешна Украйна, разположени в непосредствена географска близост до руските редовни и нередовни войски на руско-украинската граница, в така наречените Луганска и Донецка народни републики и в Крим.
Ако социалният, политическият и бизнес климатът в Украйна носи, както и преди, отпечатъка от страх от руската подривна дейност, ескалация, намеса, нахлуване, експанзия, окупация, анексиране или експроприация, няма смисъл да очакваме какъвто и да било устойчив икономически подем. Без съществени украински и чуждестранни инвестиции украинската държава - с реформи или без тях - няма да издържи дълго. Ако Русия не спре да подкопава социалната стабилност и националната сигурност на Украйна, старателно реформираната, формално юридически готовата за влизане в ЕС украинска държава в крайна сметка е обречена.
-----
* Авторът е германски политолог, историк, специалист по Русия и Украйна, преводач от руски език. Член е на Института за проучване на Централна и Източна Европа към Университета на Айхщет-Итголщат, провинция Бавария. Препечатваме статията му от германския вестник "Ди Велт".