БЕРЛИН - На Запад вярват, че все някак си ще омилостивят Москва. Но руснаците погрешно приемат отстъпчивостта като слабост. Крайно наложително е да се разработи антикремълска доктрина, пише във в. “Ди Велт” Рихард Херцингер, специалист по политика и обществена тематика.
“В конфронтацията с политиката на Владимир Путин мнозина на Запад се вкопчват в мисълта, че кремълският автократ се водел единствено от инстинкта да запази властта си. За агресивното му поведение превес взимали идеологически обяснения. От това пък би следвало да се заключи, че той би могъл да стане по-благосклонен, ако му се направят убедителни предложения, които да отговарят на жаждата му за признание”, пише авторът.
Според него най-късно в началото на третия си президентски мандат Путин трайно обвързал системата си на управление с параноидно антизападно поведение, което сега бил длъжен да следва. Като доказателство за патологичните размери на това поведение се сочи декретът на Путин да се унищожат стотици тонове храни, внесени нелегално от Запада, заобикаляйки наложените от Кремъл санкции. Хранителните продукти трябвало да се унищожат, защото те застрашавали здравето на руснаците.
“Внушението е, че Западът бил решен да отрови руснаците – пагубни фантазии, номнящи за най-мрачните времена на тоталитарно промиване на мозъци”, отбелязва “Ди Велт”.
Имало обаче и положителен момент – пропагандната машина на Кремъл настроила срещу себе си обществеността. Руснаците били готови да се жертват за отечеството, но пък да се унщожават храни в една страна с ширеща се мизерия и при спомени за страховити гладни години провокирало неподозирана съпротива сред широки слоеве от населението.
“Би било илюзия от тези импулси да се очаква фундаментална промяна на курса на режима, изцяло насочен към националистическо “промиване” на обществото. На Запад с пълна сила продължава да процъфтява представата, че господарят на Кремъл би могъл да се превърне в благонадежден партньор под натиска на икономически санкции, съчетани с добронамерен диалог”, пише авторът.
Той припомня колко окрилен бил Западът от участието на Русия в ядрените преговори с Иран и постигнатото споразумение с Техеран. Дори президентът на САЩ Барак Обама лично благодарил на Путин за конструктивното поведение на руската страна при преговорите.
“Действително Русия допринесе значително за постигането на резултата. Нейният ирански съюзник скоро ще се освободи от бремето на санкциите, без срещу това да трябва да се лиши от ядрения си потнециал. Привидната посредническа роля на Москва по темата Иран в действителност е насочена към етаблирането на Техеран като антиамериканска регионална сила и по този начин значително да увеличи собственото си влияние. Като подигравка на западната готовност да повярва във волята на Путин за мир сега Русия е решена да снабди мащабно Техеран с оръжия”, е мнението на автора.
Той стига и по-далеч. Въоръжаването на Иран с руски конвенционални оръжия било компенсация заради забавянето на програмата му за разработване на ядрени оръжия.
Москва продължавала да подкрепя и режима на сирйския диктатор Асад. Наскоро Русия дори заплашила да изпрати свои въздушни сили в Сирия, за да спаси мракобесническата диктатура на Асад.
Рихард Херцингер обвинява САЩ и държавите от Европейския съюз в заслепяване. Те гледали на ядреното споразумение с Техеран като на сигнал, че вече с Путин можело да се говори за сътрудничество при решаването и на други конфликти. Така Западът в момента упражнявал натиск върху Украйна да приеме колкото се може повече от исканията на руския агресор, като дори склони да се раздели с териториите, окупирани от руска войска и сепаратисти.
При това Западът се примирявал с опасността, че ако Киев отстъпи, то в Украйна връх биха взели ултранационалистите.
“Методът да се иска от Киев все по-голяма гъвкавост и то при положение, че Кремъл става все по-неотстъпчив, това най-вероятно е в услуга на собствената презастраховка в случай, че украинската държава колабира под тегобите от войната. Тогава ще може да се каже, че украинците напразно са били убеждавани за последиците от тяхната неотстъпчивост”, обосновава се авторът.
Той е категоричен, че никой нямал смелостта да назове истинския виновник за провала на споразумението от Минск:
“Това е Русия, предизвикала войната и продалжава да я води. Тя няма и намерение да изтегли войниците си от съседната страна и да спре да въоръжава проруските банди, а и продължава нагло да отрича да е замесена пряко във военните действия. Крайно време е Путин да бъде убеден с обострени, целенасочени санкции, че намеренията на упадъчтния в неговите очи Запад са сериозни. Разширяването на забранителния списък от ключови фигури на системата “Путин” да пътуват на Запад и замразяването на банковите им сметки зад граница ще ги ударят чувствително. Докато у дома те насаждат омраза към Запада, тези циници особено държат да се възползват от неговите предимства. За жалост Западът още е твърде далеч от заемането на подобна позиция на силата. Ето защо остана и без последствие наложеното от Москва вето в Съвета за сигурност на ООН срещу сформиране на межуднародна комисия, която да разследва свалянето на пътническия самолет над Източна Украйна, изпълняващ полет MH 17. При това фактическата обстановка навежда настойчиво на мисълта, че това престъпление е извършено от проруски бойци. Западът не може или не иска да прозре, че руската глобална политика следва желязна локига – в световен мащаб да подкопае и изтласка неговите (на Запада) демократични идеи, за да може на Кремъл и на неговия авторитарен обществен модел да се подсигури решаваща роля при създаването на нов международен ред. На това западната общност не може да противопостави обмислена концепция. Крайно наложителна доктрина в битката срещу путинизма трябва да изхожда от продължителна фаза на конфронтация и да извлече от това какви средства трябва да се приложат за политическо и военно възпиране, както и в какви дози да се приложи подобоно възпиране. Докогато такъв план не съществува, Путин ще си играе с нас като котка с мишка”, заключава публикацията във в. “Ди Велт”.