От Втората световна война Европа не се е сблъсквала с толкова големи потоци от хора, както по време на бежанската криза през това лято. Протестите на гарата в затворената гара в Будапеща (днес "Келети" най-накрая беше отворена частично) са само нов епизод от драмата, която включва Кале, Кос, Македония.
Разрешаването на проблема няма да е скорошно. Близо 50 хил. души, които търсят убежище са стигнали до Гърция само през юли и около 4 млн. сирийци са напуснали страната си откакто започна конфликтът там.
В Германия например се очакват около 800 хил. бежанци през тази година, това е четири пъти повече в сравнение с 2014 г. Най-голямата държава в съюза понася сериозна тежест, но не единствена. "Икономист" предлага и друг начин да се погледне на степента, в която в отделните държави от ЕС са приети бежанците.
Все пак е интересно да се види какъв е процентът на одобрените молби за убежище спрямо големината на съответната страна. Като най-голяма държава в ЕС с население от 80 млн. души Германия очаквано оглавява списъка за приемането в абсолютни стойности. Великобритания - без изненади е доста сдържана по отношение на бежанците. Както и Гърция например. Държава като Швеция с 10 млн. души население обаче е много по-гостоприемна спрямо бежанците. Там на 100 хил. души население се одобряват 317,8 молби. Втора по този критерий е Малта. Малката островна държава, която е удобно място за подслон - пътят през Средиземно море от Либия е доста прав - одобрява по около 300 молби на 100 хил. души население.
Унгария е твърда - малка държава, малко одобрени молби. Бежанците минават през нея транзитно.
Как се представя България
България е одобрила 94,2% от подадените молби за убежище. Като абсолютни стойности заемаме 9-о място според данните на Евростат. Около 100 молби се падат на 100 хил. души население у нас. Оградата, разбира се, доста ще промени състоянието на нещата.
Мигрантите, които нямат право да останат в Европа, т. е. нямат бежански статут, трябва да се връщат обратно в родината им. Тази теза става все по-популярна в ЕС.
Холандия направо мина към действия
Холандия ще налага нови правила, според които търсещите убежище няма да получават нито храна, нито подслон след "няколко седмици престой", ако молбата им е отхвърлена.
Докато Германия отваря вратите си, за да улесни достъпа на пристигащите на границите й и Франция критикува Унгария за оградата по границата със Сърбия, холандското правителство тръгна по друг път.
От ноември всеки мигрант, който не получи статут на бежанец или хуманитарна защита, ще има по-малко от месец преди да бъде депортиран или ще му бъда казано сам да се справя. Като част от мерките правителството иска да затвори 30 регионални центрове, които предлагат "легло, баня и хляб, където хората, които търсят убежище могат да получат подслон без значение на статута им.
Мярката се възприема като политически опит да се откъснат избирателите от популистката антиимигрантска партия на Герт Вилдерс.
Само две други държави в ЕС налагат подобни стриктни мерки - Финландия и Великобритания. В Обединеното кралство правителството иска даже да отиде още по-далече и да откаже придобивките на хората с деца.
Холандия е получила 18 790 апликации за убежище през 2014 г. според Евростат. От тях 6240 са били отхвърлени и следователно тези хора ще бъдат подложени на новите правила. Премиерът Марк Рюте защити мерките, като каза, че "е лудост да се предлага нелимитирана помощ за тези, които не успяват да бъдат определени като бежанци".
"Говорим за група, която може да се върне обратно, правителствата им ще ги приемат обратно, но те не искат да се връщат", обясни премиерът.
Мерките бяха критикувани от ООН, чийто Комитет за елиминиране на расовата дискирминация каза, че основните нужди на мигрантите трябва да бъдат осигурени без условия.
"Докато те са в Холандия, те трябва да имат минимални стандарти на живот", каза Йон Дякону, който е сред авторите на доклад на ООН, критикуващ действията на холандското правителство.
Във Великобритания над 60 на сто от молбите за убежище се отхвърлят. Повечето хора след това имат право да обжалват, но и след това мнозинството получава откази, напомня "Индипендънт".