Хайде на бас, че най-обсъжданата тема и след тези избори ще бъде купуването на гласове! Хем къде, къде по-обсъждана, отколкото когато и да било досега, защото никой вече няма да се прави на интересен и да си криви душата, че изборите не са най-обикновен алъш-вериш.
Оттук и предложението ми.
Купуването на гласове да се узакони!
Ама било порочна практика... Порочна-непорочна, щом е практика, трябва да се институционализира. Точка.
За целта този алъш-вериш трябва да бъде заличен от Наказателния кодекс и просто да бъде записан в Избирателния закон.
Веднага след това самият Избирателен закон се анулира и изборите се провеждат по Търговския закон. И без туй Мая Манолова вече работи другаде и няма да се сърди, че й бараме закона.
И какво правим? Първо, гледаме какъв е броят на гражданите, имащи право на глас. Толкова и толкова. Оттам пресмятаме колко народ ще трябва, за да бъде пълен съставът на онуй, дето ще се избира. Вадим калкулаторчето и гледаме колко гласа са необходими, за да се смята кандидатът за избран. За кметовете – същата процедура, но по друга скала. За президента – отделна разценка.
Нататък вече е лесно: правим ценоразпис. Цигански глас – еди колко си лева. Пенсионерски глас – еди колко си. Глас в държавния сектор – еди колко си. За частния – еди колко си. За културната сфера – без пари.
Вземаме пак елката и изчисляваме колко ще му струват на мераклията гласовете, дето ще му са достатъчни, за да бъде избран. И тая цифра вече се обявява официално в средствата за масова информация – да се знае и всеки да си прави сметката, че за не стават грешки.
Тогава се пристъпва към техническата организация на изборите.
Махаме тъй наречените тъмни стаички (че те вече и войнишките платнища са на свършване, а и в склада няма, както е известно). Пестим и от направата на урни, кутии, бюлетини, пликове, безкрайни списъци (дето и без друго все са нещо сбъркани), доксандокуз печати, протоколи и не знам си какво, дето сега го пише в член забравих кой от Закона за местните избори.
Вместо това – един прост касов апарат.
Вместо чували бюлетини и простотии – касова бележка! Голям кеф!
Касовите апарати няма защо да бъдат свързани с ЦИК. Ще бъдат свързани направо с НАП, разбира се.
Толкоз. Просто, ясно и най-вече честно. Отива съответният кандидат за хамама в избирателната секция, отваря куфарчето, казва колко гласа му трябват, посочва в ценоразписа от коя социална група ще ги иска, онез там зад тезгяха тракат с касовия апарат, човекът брои парите, опаковат му гласовете, издават му се касов бон и – айде, бягай да работиш на ползу роду!
(Разбира се, това се отнася за независимите, с извинение, кандидати. Кандидатите от партийните листи ще се уреждат с разпоредбите за прилагане на новия закон.)
И никакви опашки пред секциите! Просто защото няма да има нужда от избиратели и всъщност избирателите се отменят! Отдавна вече няма избиратели, ако някой не е забелязал.
Нали все за честни избори плямпаме.
Е, питам аз: от тези по-честни накъде?!
П.П.: За онуй, дето му викат корпоративен вот, е още по-лесно: там гласуването ще се провежда в борсата. Стокова, фондова... – без значение: и двете вършат работа.
ППП: А, да! И няма да се плашите от някакво си там електронно гласуване. Не се излагайте така!
Ако се приеме предложението ми, то електронното гласуване ще бъде чисто и просто електронно банкиране.