Помислете си колко време сте изгубили през живота си да чакате на опашки. Вярно, опашките са по-малко, отколкото преди 25 години, но съвсем не са останали в историята. Чакате на опашка в хранителния магазин - тя поне върви бързо, чакате пред лекарския кабинет, чакате да се качите на самолет, чакате да използвате тоалетната на крайпътната бензиностанция... За да не ви разваляме настроението, няма да споменаваме чакането в КАТ или в някоя обшинска, или държавна служба.
Принципът, който се спазва при обслужването на клиентите, обикновено е "по ред", "който дойде първи, го обслужват първи". Това обаче се оказва много неефективно от гледна точка и на време, и на пространство. Той награждава хората за това, че са готови да си губят времето. Тези, които са пристигнали първи, са загубили повече от скъпоценното си време, докато стоят и чакат. Всъщност има много ефективно решение на този проблем. Но едва ли ще ви хареса, разказва "Вашингтон пост".
Двама датски изследователи прилагат икономическата дисциплина "теория на игрите", за да измерят ползите и цената на различните начини за чакане на опашка. В изследването се анализират три различни системи за чакане - добре познатата "обслужване по ред", обслужване на случаен принцип без значение кой кога е дошъл и застанал на опашката, и съвсем еретичната идея на система, при която първи се обслужват хората, които пристигат последни. Резултатите показват, че най-малко ефективна е точно най-популярната и наложила се система, която на пръв поглед изглежда най-логична - обслужване по ред на пристигането. Най-добра е влудяващата система, при която се обслужва този, който се появява последен.
Въпреки това едва ли скоро ще видим тази система, приложена на практика. Има една много сериозна пречка. Както много изследвания в областта на поведенческата психология са показали, хората много по-често се интересуват от честността, справедливостта, отколкото от ефикасността, дори и ако те плащат цената за това лично.
Начинът, по който хората застават на опашките, е важен бизнес въпрос. Компании като "Макдоналдс" или "Дисни Уърлд" дават много пари, за да намерят начини хората на опашките да се движат възможно най-бързо. В някои случаи компаниите са открили нови методи. Например "Епъл" моли клиентите си да се регистрират онлайн за срещи или някои авиокомпании разделят хората в различни групи за качване на борда. Но много компании все още са поставени в ситуацията, описана от датските учени, при която голяма група клиенти пристига по едно и също време и оформя опашка. И в много ситуации компаниите са открили, че въпреки че клиентите мразят да висят на опашки, има други практики, които мразят повече.
Например, в повечето случаи обслужването става по-бързо, ако клиентите правят няколко паралелни опашки, вместо една много дълга. Представете си, че има четири каси в ресторант за бързо хранене. Това означава, че клиентите ще направят четири кратки опашки пред всяка, вместо една дълга като човекът отпред отива там, където се е освободило място. Всъщност късите опашки позволяват да се обслужват клиентите по-бързо. Но Ричард Ларсон, професор в Масачузетския технологичен университет, който изучава проблема с опашките, твърди, че гневът и стресът, който изпитват клиентите в тази ситуация - докато се опитват да решат коя е най-бързо вървящата опашка и след това, ядосвайки се, че не са направили верния избор, имат много по-голяма тежест от всяко спечелено време на по-късата опашка.
Има други предимства да се формира една дълга опашка вместо няколко къси. Според проучвания клентите, които чакат на опашка, се интерисуват в много по-голяма степен от усещането за движение, отколкото от реалното време за чакане. Затова хората предпочитат една дълга, извиваща се като змия опашка, на която ще се движат бавно, но постепенно напред, отколкото няколко малки опашки.
Нашето нелогично мислене за чакане на опашка се проявява и в други ситуации - например начинът, по който колите в две колони се събират в една. Често шофьорите се събират в една колона много преди това действително да е необходимо. Много по-ефикасно е обаче колите да останат на две опашки и да се слеят в една, чак когато стане нужда, не и преди това. Действа нещо като приниципа на ципа -колите от двата реда влизат в едното платно една след друга по принципа на зъбците на ципа. Много щати в САЩ са опитвали да въведат този принцип, но шофьорите не го харесват - повечето от тях продължават да правят дълга опашка от коли, а тези, които продължават напред във втората колона се смятат за арогантни и нахални.
Това е още един пример, че чакането на опашка може да е досадно и вбесяващо, но за повечето хора то е по-приемливо от алтернативите. Важното е да сте спокоен, че никой няма да ви пререди. В България не трябва да се пропуска, че много хора са посветили много умения точно на дисциплината как да прередят другите на опашка, но това вече е друга тема, която изисква вероятно специално изследване.