БЕРЛИН – Илия Троянов е бил 6-годишен, когато е избягал от България. Днес той е един от най-известните автори в Германия. В романа си “Власт и съпротива” се връща в социалистическия ад.
Така Мартин Ебел започва обширната си рецензия, публикувана във в. “Ди Велт”.
Предлагаме ви акценти от публикацията.
“Струваше си” е заключителното изречение на романа. Казва го Константин, свободолюбивият анархист, който през целия си живот е оказвал съпротива срещу господстващата комунистическа система в България. През 1953 г. , тогава на 20 години, той и няколко негови другари взривяват паметник на Сталин. Хвърлен е за 10 години зад решетки: лагер, карцер, принудителен труд, психиатрия, мъчения, студ, глад, бой. Не се прекършва, не го прекършват”, пише Ебел.
През 1989 г. режимът на Живков пада, Константин иска да разбере кой го е клеветил, кой го е следил, кой е писал доноси? Чете досието си или поне онова, което е останало от него, но дори това службата за разсекретяване на досиетата му предоставя с неохота.
Промяна? Ах, забрави!
Константин се среща с другари по съдба – “сега се събрахме стогодишни пандизчии”. Оказва се, че предадетели са били дори родният му брат и чичо му.
Героят на романа е убеден, че го управляват демократични марионетки, чиито конци дърпат стари кадри.
Промяна? Ах, забрави! Върхът на “кариерата” на Константин в посткомунистическа България е опитът на донякъде порядъчен политик да го включат в новата комисия по досиетата на ДС. За да започне обаче работа там, решава новата тайна служба, подвластна на старите гадняри.
“Въпреки това последните думи на Константин в романа са: “Струваше си.” Безнадеждната кандидатура за работа? Четенето на собственото досие, което събужда болезнени спомени? Целият живот в съпротива срещу системата, която е проникнала толкова дълбоко в обществото? Три пъти “да”. Сега читателите се чудят на последователността, на издръжливостта и на идеализма на този образ”, пише Ебел.
За него Константин е изключителен герой с почти нечовешки способности, а същевременно са му чужди лозунги, не се рее из облаците. Той е от плът и кръв, не е историческа личност, а идеален образ на дисидент, събирателен образ на жертвите на режима, с много от които Троянов е разговарял.
В анализа си Мартин Ебел се спира и на другия герой. Методи Попов още като ученик в Панагюрищее е опонент на Константин, преследвал го е и го е клеветял. Методи е продукт на един брутален режим, от който умее да се възползва. Издига се в ДС и дори стига до шеф на охраната на Живков. Промяната за него е без особено значение, за мнозина това е “дирижиран акт”. Все едно кой портрет виси на стената, сиреч кой е държавен глава, след като старите другари са на ключови позиции.
“Власт и съпротива” засяга малко приятна материя, а някои пасажи се понасят трудно, точно защото са автентични и драстични в подробностите”, убеден е Мартин Ебел.
Кой написа “Комунистическият манифест”? Не бях аз
Той засяга и темата за вицовете, отразена в романа. Когато Живков открива завод за полупроводници, той казва: “Другари, скоро ще имаме и завод за цели проводници.”
“Вицовете са най-доброто оръжие на потиснатите. В романа си Троянов убива затворник, едва когато е разказал докрай последния си виц. Някои трябва да се обясняват на по-младото поколение. Така учител пита кой е написал “Комунистическият манифест”. Мълчание в класа. Вдигат отличника, той боязливо изрича: “Не бях аз.” За случая е информиран директорът на училището и той се заканва: “Утре ще ви строя всички и ще открия този гангстер!” се спира на глава от романа Ебел.
Той е убеден, че всеки, който е прочел “Власт и съпротива”, той разбира как завладяваща с богатия си език творба на един талантлив автор е и поглед върху случилото се зад желязната завеса. Това се удава чрез биографиите на два антипода – човек на властта и този от съпротивата, който е в низините на обществото. Кагато са ти отнели всичко, тогава си съвършено свободен, е внушението чрез образа на Константин.
“Струваше си” - заключителното изречение на романа, напълно основателно може да се отнесе към автора и неговото произведение”, заключава Мартин Ебел