Българинът се съмнява както в компетентността, така и в мотивите на участващите в регулаторни органи като КЕВР, ЦИК, КЗК, СЕМ и други, като това е свързано с общото недоверие към политическите органи в страната, установи анализ на Центъра за либерални стратегии.
Въпреки че като цяло недоверието към демократичните институции в ЕС е повсеместно, България успява да е под средното ниво за съюза, отстъпвайки само на Гърция - шампиона по недоверие към държавата, правителството и партиите. Само 16% от българите са съгласни, че държавата се управлява в техен интерес. Това демотивира хората и убива желанието им да участват активно в гражданския живот.
Това недоверие удря директно в регулаторните органи, които демонстрират не само неефективност, но и непрозрачност, два от основните проблеми, които водят до ниското доверие.
Според някои експерти, Народното събрание има достатъчно легитимност, за да следи за отчетността на регулаторите, но не използва тази си власт, за да не изглежда, че нарушава независимостта им. При институции като КЕВР, КЗК, КЗД трябва да има баланс между търсене на отговорност и независимост, обясняват експертите.
Бившият председател на Сметната палата проф. Валери Димитров обаче смята, че има прекалено разслояване на тези органи, и че те не трябва да бъдат отделяни от правителството, а да се гарантира независимостта им чрез обща конституционна уредба на материята. Той е предлагал нееднократно работната уредба на доскоро подопечната му Сметна палата да бъде дефинирана в Конституцията.
"Независимостта се схваща като едва ли не "Няма да им се месим". А кой ще им се меси? И трябва да стане някакъв провал като с КТБ, за да се види, че има много сериозен проблем с надзора в БНБ. Дотогава никога не е хрумвало на парламента да извика подуправителя и да попита - какво става в банковия сектор? На практика парламентарен контрол върху дейността на независими институции с регулаторни и надзорни правомощия няма, парламентът отказва да го прави", заяви пред Клуб Z Димитров.
Според Института за пазарна икономика, имаме твърде много излишни регулатори, като КЗД и КЗК, чиято дейност всъщност заменя тази на съда. Според тях трябва да останат органи като КПУКИ и Сметната палата, но те трябва да се избират от НС с квалифицирано мнозинство и да имат еднолично управление.
В духа на принципа "да се посочва работещото, да се критикува само това, което не работи", експертите посочиха добри практики, като обществения съвет към ЦИК.
Както в анализа, така и в дебата след представянето му, се стигна до един основен консенсус - обществото трябва да участва по-усилено в тези процеси, регулаторите трябва да се следят по-отблизо. Гражданските и браншовите организации трябва да се активизират не само кампанийно.