Еврогрупата скоро трябва да вземе решение по следващия транш за Гърция. Атина има добри карти, тъй като Берлин се нуждае от елините при решаването на бежанската криза. Ерго – Меркел ще се огъне.

Това посочва Вернер Муслер в анализ за в. “Франкфуртер алгемайне”, кореспондент на изданието в Брюксел.

“Третият помощен пакет за Гърция отново е на дневен ред, а с него и добре познатото топене на ледовете между кредиторите и правителството в Атина. То изостава с осъществяването на договорените през август реформи. Еврогрупата пък настоява да задържи онези два милиарда евро, които преди две седмици реши да отпусне под условие – бързо осъществяване на реформите. Най-вероятно ще се изплати със закъснение и още един милиард евро, предвиден за ноември, но също обвързан с по-нататъшни реформи”, пише авторът.

Според него новото старо правителство в Атина е сменило предишната си тактиката на тотална опозиция спрямо кредиторите. Сега то официално се обявявало в полза на договорените реформи, но все се намирал някой министър, който държал да се дебатира по едно или друго условие. По този начин нещата се забатачвали. Това всъщност е била и тактиката от миналото при властта на консерваторите.

До болка било познато и друго – Европейската комисия съзирала много по-голям напредък в Гърция, отколкото финансовите министри на държавите от Еврогрупата.

Възраженията на Еврогрупата са театрална пушилка

“Реформите, които Атина трябва да осъществи до края на месеца, не са омагьосан кръг, нито пък е вярно, че при две трети от тях нямало никакъв резултат. Поради тази причина възраженията на Еврогрупата не са нищо друго, освен театрална пушилка. Преди беше решено кредитният транш да бъде отпуснат без публичен дебат от заместник-финансовите министри. Това се промени и след две седмици с този въпрос ще се занимават министрите”, посочва Муслер.

Той е убеден, че германският ковчежник Волфганг Шойбле ще използва предстоящата среща в Брюксел за публични и закрити проповеди.

Наред с това от опит се знаело, че отпускането на въпросните три милиарда евро няма да се провали заради онези 48 реформи, които все още не са осъществени. В крайна сметка щели да се претворят 70, максимум 80 на сто от тях, но никой нямало да е наясно какъв е точно процентът. Муслер дори подозира, че мотаенето от страна на Атина означавало, че гръцката държава всъщност не се нуждаела спешно от тази финансова инжекция.

Атина обаче нямало как да не осъществи една реформа – разработване на механизъм за консолидиране на лошите банкови кредити, което да позволи принудителна продажба на имущество. Само така съсипаните банки можели да посегнат на ипотекираните недвижимости.

“Правителството се бои от подобна непопулярна мярка. При това иде реч само за едно – да се въведат стандартите, валидни в другите държави от Еврозоната. Ако това не стане, не биха могли да се оправдаят капиталовите инжекции за гръцките банки от средства на европейския спасителен фонд ESM. Достатъчно скандално е, че рекапитализирането на гръцките банки трябва да стане преди да са влезли в сила онези нови правила в началото на идната година, които в бъдеще да предпазват данъкоплатците от опасността да спасяват съсипани банки”, посочва авторът.

Добри карти за гръцкото правителство

Запланувано е рекапитализирането на гръцките банки да се осъществи до средата на ноември т. г., но това няма да стане, смята Муслер.

Атина обаче имала добри карти при покера с реформите. Заради бежанската криза политическият климат в Европа коренно се променил. През първото полугодие на тази година Берлин държал здраво юздите на Атина. Сега обаче федералното правителство на Меркел било обречено на сътрудничество с гръцката страна. От голям интерес за Берлин било изграждането в Гърция на приемни центрове за регистриране на бежанци с капацитет за 50 000 души.

“Тази бройка е крайно недостатъчна и канцлеркатка може да разчита единствено на добрата воля на гръцката страна. Само така може да се ограничи потокът от бежанци. Ето защо Меркел ще прояви готовност на известни отстъпки по гръцката програма за реформи. Такива компромиси сега са в унисон с германската държавна политика. Във всички случаи те напълно отговарят на политиката на канцлерката. Ето защо едва ли са решаващи възраженията на финансовите министри от Еврогрупата. Гърция ще получи нови кредити най-късно до редовната среща на върха на държавните и правителствените ръководители от ЕС през декември”, заключава публикацията във “Франкфуртер алгемайне цайтунг”.