Ако мислите, че депутатът от ДПС Делян Пеевски е народният избраник, с най-ниско КПД (коефициент на полезно действие) в парламента, помислете пак.

Макар и да е известен и с това, че не ходи на заседания, не гласува закони и не взима участие в дейността на някоя комисия, бъдещият пратеник на България в Брюксел поне има записан в актива си един закон. Вярно, напоследък стана ясно, че той е лесно заобиколим, но все пак го има - онбародван в Държавен вестник и както казват - пръв по рода си в Европейския съюз.

Става въпрос за закона, който уж трябва да ограничи дейността на офшорните компании, които искат да оперират у нас и който трябва да осветли физическите им собственици.

Да, Пеевски е първенец по неизвинени отсъствия. Но пък справка в сайта на Народното събрание показва, че има още десетки народни представители, за които не е много ясно каква законодателна и контролна дейност извършват. Такива депутати от години са наричани "фикуси", по аналогия с неподвижното стайно цвете.

Народното събрание води собствена статистика за броя изказвания на народните представители, за законодателната им дейност, питанията към министрите по време на парламентарния контрол, неизвинените отсъствия. Без претенцията да сме максимално изчерпателни, ние направихме своя статистика - на база на публичната информация за дейността на всеки народен представител, публикувана в профилите им в сайта на парламента. Просто погледнахме кой в промяната или изготвянето на колко закона е участвал и кой колко въпроси към министри е имал. 

Публикуваме този материал с уговорката, че една голяма част от народните избраници без законодателна и контролна дейност, се изявяват, и то активно, по други начини - при дебати и в медии например. 

Оказа се, че тези, които твърдо нямат нито едно от двете, са общо 10 души. В действителност обаче, са в пъти повече, около стотина. Това е така, тъй като една голяма част от народните представители просто са сложили подписа си при внасянето на даден закон, но реално нито са неговите двигатели, нито взимат дейно участие по работата в него. Водят се само съвносители. Така например, почти без изключение, всички народни избраници в парламентарната група на ГЕРБ са се подписали под измененията в Изборния кодекс. Но в никакъв случай не са всички участвали в работата по писането на новите текстове.

Все пак, според статистиката на НС, без нито един закон и нито един въпрос по време на парламентарния контрол, си остават 10 души. От ГЕРБ това са Биляна Бекова и Зоран Рангелов. Но може да се каже, че и на двамата им е простено, тъй като са съвсем пресни депутати. Бекова се закле този месец на мястото на напусналия парламента Доброслав Димитров, а Рангелов - на Владислав Горанов, който малко преди това също обяви, че излиза от политиката.

Но както вече споменахме, в действителност фикусите са много повече. Така например лидерът Бойко Борисов има вписан в актива си само един закон и той е именно този за изменение на Изборния кодекс. Макар и често да се изявява из кулоарите, а в началото дори и от трибуната, за да громи управляващите, всъщност Борисов не е отправил нито едно парламентарно питане към министър-председателя Пламен Орешарски или към членовете на кабинета му.

Фикусите в БСП са повече. Без закон или питане са Валери Жаблянов, Ива Кусева, Илиян Тимчев, Николай Малинов и Петър Дулев. 

В ДПС пък са трима. Статистиката (само по азбучен ред) води известният депутат от Самоков Александър Методиев, по прякор Бат Сали. Следват го Бюрхан Хасан и Ферихан Ахмедова. Любопитен е и фактът, че един от известните юристи на Движението, който не случайно е и председател на правната комисия в парламента - Четин Казак, има само един внесен законопроект - за изменение на Административнопроцесуалния кодекс. Няма нито едно питане. 

Ако съдим само по тази груба статистика, излиза, че Казак може да бъде приравнен с Пеевски - само един закон и нито едно питане за близо една година работа на 42-то НС. Но това, разбира се не е така. Шефът на правната комисия е един от най-активните депутати при дебати.

Иначе лидерите на управляващите БСП и ДПС Сергей Станишев и Лютви Местан могат да се похвалят с по-голяма активност на хартия от "колегата" си от опозицията Борисов. Станишев е вносител и съвносител на 11 закона. Има и едно питане - към премиера Орешарски. Местан се е записал с 5 закона и също едно питане. А самият парламентарен шеф Михаил Миков има в актива си седем закона и едно питане - към вицепремиерката Зинаида Златанова.

Атакистите пък по традиция са активни и сплотени, а и парламентарната им група е по-малка и по-лесно се организират. При внасяне на закон почти винаги всички се подписват под него. Следователно личните профили на избраниците от партията на Волен Сидеров не стоят празни. Самият Волен Сидеров има внесени цели 14 закона, 5 пъти е питал министрите.

Разбира се, има и депутати отличници. На опозицията й приляга да пита министрите по време на контрола и така в ГЕРБ се открояват няколко имена, на жени, предимно бивши министърки и зам.-министърки. Така например бившата министърка на регионалното развитие Лиляна Павлова е питала цели 76 пъти, Ивелина Василева, която беше зам.-шеф на ековедомството, се е разписала 48 пъти, а ексминистърката на здравното министерство Десислава Атанасова - 33 пъти. Корнелия Маринова - 37 пъти, а Семир Абу Мелих и Павел Гуджеров - съответно 32 и 31.

Въпреки че управляващите по традиция повече пишат закони, отколкото питат министрите, и сред тях има "активисти". Бившият министър на транспорта в кабинета "Станишев" - Петър Мутафчиев е отправил 37 питания, а Георги Свиленски 30, плюс 12 закона. Пръв по питания от "Атака" е проф. Станислав Станилов. Той има 27.

В момента депутатите са във великденска ваканция. Да се надяваме, че ще се върнат с нови сили, освежени да изпълняват активно функциите си на законодатели и контрольори.