Правителството в Атина настоява за опрощаване на гръцки дълг. Професорът по икономика Георге Битрос предупреждава това в никакъв случай да не става. Ученият с дипломи от Ню Йорк и Атина в момента е хоноруван преподавател във Висшия икономически институт в гръцката столица. През февруари т. г. проф. Битрос беше сред интелектуалците, подписали призив към правителството на Ципрас да проведе незабавни реформи. Сега той прави анализ на историята на гръцката драма в интервю за онлайн изданието на “Шпигел”. Той няма надежда сраната му да излезе от кризата при неговото поколение, не и на синовете му, може би при това на внуците му. Предлагаме ви неговите виждания.
Проф. Битрос, Алексис Ципрас получи втори шанс като гръцки премиер и наскоро прокара пореден пакет от реформи в парламента. Вярвате ли, че той ще успее да сложи край на гръцката икономическа криза?
Теоретично това може да му се удаде. Гръцките политици обаче все още не са прегърнали реформите и отново залагат на стари трикове. Ето защо държавите кредиторки трябва да притискат Гърция да не се отклонява от курса на реформи, преди всичко чрез финансов натиск. Държавният сектор непрестанно се разширява. Едва, когато той се свие, ще се появи надежда.
Американският лауреат на Нобел за икономика Пол Кругмън проповядва точно обратното. Той твърди, че гръцката икономика се е сринала на първо място заради курса на икономии.
Гръцката дългова криза не започна с мерките за икономии, не и заради еврото. Изглежда Кругмън не е запознат в детайли с гръцката икономика. В противен случай би следвало да знае, че основният проблем е политиката на клиентелизъм. Досегашните реформи бяха твърде повърхностни. Ето защо с изявленията си Кругмън не прави услуга на Гърция.
Вие с каква инфомация разполагате, която липсва на лауреата на Нобел?
Нужно е само да погледнете графиката относно публичната задлъжнялост, която съм приложил в монографията си “От милионер до мияч на чинии”. От нея става ясно, че началото на процеса на задлъжнялост започва далеч преди да са започнали преговорите за присъединяването на Гърция към еврото. До 1974 г. икономиката бележеше годишен ръст от 7 на сто, безработицата беше 2,5 на сто, а задлъжнялостта беше 12,5 на сто спрямо БВП. Тогава обаче Гърция започна да трупа огромни дългове. При графиката кривата на задлъжнялоста през 1981 г. поема рязко нагоре, точно по времето, когато социалистът Андреас Папандреу спечели изборите.
Но като икономист самият Папандреу още през 1962 г. критикуваше намесата на държавата в икономиката.
Той имаше право. Но когато Папандреу стана министър-председател, правеше точно обратното на онова, за което 20 години по-рано предупреждаваше – прекален контрол върху икономиката. Той взимаше заеми, за да доизгради една държава на клиентелизма.
Подобни мнения рядко се чуват в Гърция. Как приемат критиката ви в страната?
През 80-те години на миналия век студенти непрестанно се оплакваха, че преподавам погрешен предмет – именно пазарно стопанство, а не планова икономика. Отстоявах правотата си, предупреждавах, но никой не ме чу. Плащах в социалните системи цели 35 години, но повечето от тези пари потънаха заради водене на погрешна политика. Ето защо сега получавам по-скоро скромна пенсия от 1400 евро. Не искам да се оплаквам. В сравнение с много мои сънародници аз живея добре.
Гърция не се е смятала винаги за бедна държава?
Не! През 60-те и 70-те години на миналия век хората можеха да спестяват и инвестират, основаха фирми. Тогава квотата на спестявания достигаше до 30 на сто. Днес историята е тъжна.
Дали и ЕС донякъде не се провали?
ЕС пропусна много – не настояваше Гърция да спазва критериите. Проблемът обаче не беше манипулирането на цифри от страна на “гръцкото счетоводство”. На всички политици бяха ясни слабостите в икономиката.
Въвеждането на еврото обаче обостри задлъжнялостта.
Да. Но при въвеждането на еврото Гърция отдавна беше загубила конкурентноспособността си. До 80-те години на м. в. гръцката икономика беше продуктивна от гледна точка на БВП на глава от населението. Отчасти селското стопанство беше дори по-добро в сравнение със средните нива в ЕС. Тогава обаче тенденцията се обърна. Гърция започна да губи темпо, търговският дефицит непрекъснато нарастваше. Никъде в ЕС пазарите не бяха така регулирани, както гръцкия.
Искате да кажете, че е била добра военната диктатура от 1967 до 1974 г.?
Не. Но оставете цифрите да говорят сами за себе си. Тогава имахме функциониращо пазарно стопанство. За жалост за избраните впоследствие демократични правителства конкуренцията не беше нищо друго освен кухи предизборни обещания.
Наскоро френският учен икономист Тома Пикети опроверга вижданията ви. Той настоява за опрощаване на гръцки дълг и припомни, че след края на Втората световна война и на Германия беше опростена голяма част от дълга й.
Пикети е изцяло на погрешна позиция. Гръцкият дълг изобщо не е проблемът! В момента лихвената тежест е много малка, а изплащането на помощните кредити започва едва след години. За жалост необходимите реформи могат да бъдат наложени, само когато на гръцките политици неизменно им се напомня за дълга. Несъстоятелни са и паралелите с Германия, тъй като след две изгубени войни държавата беше коренно променена. Опрощаване на дълг без провеждането на реформи би било лекомислено.
Не съзирате ли надежда?
Не, за жалост не и за моето поколение. Дори не за поколението на синовете ми. Може би за моите внуци.