Скандалът с ЕГН-тата доведе до конкретен резултат - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и Централната избирателна комисия (ЦИК) вече са скарани.
Двете институции си прехвърлят предписания, писма, въпроси и отговори. Решение обаче няма.
Все още на сайта на ЦИК всеки гражданин може да провери само с единния си граждански номер участвал ли е в подписка в подкрепа за регистрацията на дадена партия. Може обаче и всеки друг, стига да знае чуждото ЕГН. Скандалът избухна миналата седмица, а недостатъкът все още не е отстранен.
Институциите обещаха да намерят начин да подсигурят системата така, че само притежателят на ЕГН-то да може да прави справка за себе си. Това обаче няма изглед да се случи скоро, защото КЗЛД и ЦИК не могат да се разберат коя е законната форма за това.
Задължително, задължително, колко да е задължително
Миналата седмица КЗЛД излезе със "задължително предписание" до ЦИК как да се защити системата и й даде петдневен срок да ги изпълни. Срокът изтича днес.
Комисията за личните данни поиска две неща:
Първото: "да се въведе допълнителна идентификация на избирателите, при която всеки от тях да получава личен код за достъп за извършване на справка. Получаването на този код да става по всички възможни комуникационни канали: мобилен телефон, стационарен телефон, факс, електронна поща или лично, съобразно желанието на избирателя". Идеята бе справката да става с въвеждането на съответното ЕГН и личния код за достъп.
Втората част на задължителното предписание изисква "в системата за сигурност на използвания софтуер да се въведе допълнително ниво на защита за проверка на място, време и последователност на заявките за справка, анализиране на резултатите и възможност за реакция от страна на ЦИК за забрана на достъпа до системата".
А пояснения за поясненията?
Това не бе достатъчно ясно и ЦИК изпрати контраписмо до новия шеф на КЗЛД Венцислав Караджов с молба "да даде пояснения за изпълнението на задължителните предписания".
Членовете на ЦИК "молят" КЗЛД да се "съобрази" с решението на Съда на Европейския съюз, който в началото на този месец обяви директивата за запазване на трафичните данни за "нищожна", защото противоречи на Хартата на основните права на ЕС. От ЦИК припомнят, че и в тази връзка омбудсманът Константин Пенчев поиска от Конституционния съд (КС) да обяви части от Закона за еклектронните съобщения (ЗЕС), тези, които засягат отменената директива, за противоконституционни.
Така реално ЦИК казва, че Комисията за защита на личните данни иска да се събират твърде много... лични данни от избирателите, които искат да проверят в системата фигурират ли в нечия подписка.
Директивата, приета през 2006 г., задължаваше телекомуникационните компании и доставчиците на интернет да пазят за срок от шест месеца до две години данни за трафика като например IP адреси, кой с кого комуникира, откъде се обажда, колко често, кога влиза в интернет и пр. Въпреки че тези т.нар. трафични данни трябваше да се използват само при разкриването на престъпления, съдът на ЕС реши, че това е твърде дълбоко навлизане в личния живот на гражданите. Така се стигна до отмяна на директивата, като това трябва да доведе до промени и в законодателствата на държавите членки.
Позицията на ЦИК е, че въвеждането на личен код за достъп, за който настоява КЗЛД, както и допълнителните нива за защита, са именно събиране на трафични данни.
"Искаме да защитим хората, но не и с цената на събирането на прекалено много лични данни", каза пред Клуб Z говорителят на ЦИК Цветозар Томов.
Председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов върна за пореден път топката.
"Първо, с решението си европейският съд не обявява директивата за "нищожна", а само я отменя. Това е директива, а не регламент. Тя трябва тепърва да бъде имплементирана в нашето законодателство, т.е. да има промени в ЗЕС. Става въпрос за една процедура, която тече в момента, а не за императивно нареждане. В момента има императивен закон - този за защита на личните данни и ЦИК трябва да го следва", заяви Караджов.
Така шефът на комисията за личните данни намекна, че писмото на ЦИК, с което връща топката в КЗЛД, не се основава на правни аргументи.
Днес членовете на КЗЛД се събират, за да излязат със становище.