ДИЛЯНА ДИМИТРОВА
Там, където преди 36 години е изгрявала звездата на Иван Иванов, днес грее петолъчката на Сергей Станишев. Апартамент на ул. „11 август“ в центъра на София, където е сниман „Всичко е любов“, сега е офис на председателя на Партията на европейските социалисти (ПЕС). На входа му – близо до звънеца с надпис Stanishev.eu – стои стикер на инициативата „Код Кино“, превърнала София в интерактивна снимачна площадка. Отбелязани са 100 места с култов статус, на които са снимани някои от най-силните филмови истории в стоте години на българското кино.
Входът на кооперацията, в която е сниман „Всичко е любов“.
Съвпадението е невероятна ирония. Защото филмът на Борислав Шаралиев представлява критика на тоталитарната система. Заради това навремето е първоначално забранен от ЦК на БКП. Показан е на затворена прожекция за доверени лица на Партията, между които са и децата на тогавашните първи – като Сергей Станишев, син на Димитър Станишев, бивш секретар на ЦК на БКП. Сега именно той обитава това място, метафора на бунта по онова сурово време.
Иван Иванов във „Всичко е любов“
В сряда преди обед офисът на ПЕС бе отворен за презентацията на „Код Кино“. Станишев отсъстваше, вероятно по соцдела. Кабинетът му, отрупан със снимки и подаръци, е разположен там, където навремето е сниман купонът – на него Радо(Иван Иванов) се влюбва в Албена (Янина Кашева).
Сцена от купона в апартамента на ул. „11 август“.
Бюрото на Сергей Станишев е в същия хол, където тече купонът във филма.
Във времето назад пристъпиха малцина от участниците във филма – някои от тях са мъртви, други – отшелници, а трети може би не искат да се връщат в онези години. Янина Кашева твърди, че не изпитва жалба по младостта си, гледайки този филм, а и разхождайки се из тези стаи. Казва, че от нея са паднали много години. В апартамента се завърна и още една актриса – Светлана Атанасова, чиято реплика „Джипси, подай маслото“ я преследва десетки години след появата на филма.
Заседателната зала в офиса на ПЕС.
Годините на „Всичко е любов“ си припомни Огнян Гелинов-Доктора, втори режисьор на филма. Тъкмо дипломирал се, той получава покана от Шаралиев да работят по филма – невероятен жест към един дебютант! Гелинов разказва, че след закритата прожекция се налагат поправки на филма заради „идеологически отклонения“. Героите са деца от ТВУ (Трудово-възпитателни училища) и се изразяват по-свободно срещу властта.
Янина Кашева и Огнян Гелинов
Гелинов разказва как Димитър Методиев (бел. ред. – съветник на Тодор Живков) заявява на Шаралиев след прожекция в Киноцентъра:
„Шаро, много хубав филм си направил, но ние първо ще реформираме ТВУ-тата и после ще пуснем твоя филм.“
Минават 7 месеца без реформи в ТВУ-тата, а филмът междувременно е редактиран. Немалко реплики са изрязани или заменени с други – например фразата „мацка от буржоазията“ се налага да бъде сменена и сценаристът Боян Папазов я заменя с „мацка от центъра“, за да не навява асоциации с популярната през 70-те години реплика „червената буржоазия“. За да не се снимат отново някои сцени, екипът записва отново само звука на критичните места и напасва новите изречения върху готовия материал. Има случаи, когато отпада целият кадър, удължава се друг и новата реплика се монтира задкадрово.
Първоначалната идея на Борислав Шаралиев е да снима само реални герои от Трудово-възпитателните училища. Заедно с оператора Стефан Трифонов Гелинов обикаля 5-6 такива места в страната, едно от тях е за момичета до 14 години, в с. Подем.
Шаралиев все пак решава да снима и актьори във филма. От всички, които наемат, единствено Янина Кашева не е дебютантка. Гелинов твърди, че той е довел Иван Иванов в киното. Той е едно от първите предложения на младия асистент на Шаралиев. Иванов преди това не е играл нито в театъра, нито в киното. Следва във ВИТИЗ в класа на Димитрина Гюрова. По онова време не разрешават на студентите да се снимат в киното, защото отсъстват от лекции по няколко месеца.
Избират за снимките ТВУ със строг режим в с. Славовица, с охрана, невъоръжена. Шаралиев харесва за снимките карцера – целият изписан с нецензурни надписи от момчетата, лежали вътре. Като идват седмици по-късно да го снимат, килията се оказва белосана – затова художникът на филма Георги Иванов (бел. ред. – баща на театралната критичка Аве Иванова) два дни възстановява надписите.
Именно художникът избира апартамента на столичната ул. „11 август“ за „Всичко е любов“. Жилището е снимано и в други филми, собствениците му са го давали за терен на различни продукции на Киноцентъра. Кадрите в него са снимани с една камера, има и сцени на стълбите, от ареста на Радо – как го извеждат навън, как го „товарят“ в милиционерския автомобил…
Днес не сме толкова далеч от тези времена, случили се по същите места не само на кино. Станишев преди 36 години е бил пред екрана, а сега обитава жилището от екрана. И тогава, и днес – както пеят „Бийтълс“: „Всичко, от което се нуждаем, е любов…“ Като във филма на Шаралиев, вдъхновен от тази песен.
Политиците, между които и социалистите на Станишев, днес определено се нуждаят от любов. Ако можеше да ни я пеят и не само преди избори…
