По време на тежката хиперинфлация цените в Зимбабве се удвояваха на всеки три часа, хората ги пренасяха в каци и кошници, а всеки ден властите добавяха нули и печатаха купюри.

Докато властимащите най-после не взеха мерки - да изхвърлят измъченият зимбабвийски долар и да започнат начисто с американския. Всичко се обръща в южноафриканската държава, разказва сайтът qz.com. В последната година цените падат рязко с абсурдно темпо - 800 милиарда процента. И едва ли скоро ще се покачат пак.

Но това не е добра новина за всички. Джебсън Зингуангуа, на 42, има малък магазин в столицата Хараре. Обикновено продава стока за около 10 долара на ден - определено недостатъчно.

"Хората нямат пари", казва той, отбелязвайки, че сега се опитва да се грижи за семейството си и да п.аща заплата на двама работници.

Човек би си помислил, че след банкнотите с милиарди и трилиони по тях, зимбабвийците ще се зарадват на по-евтина храна и други продукти. Така е било и в началото.

Дефлацията е симптом на продължаващо разпадане на икономиката, което според експертите е също толкова лошо, ако не и повече, от хиперинфлацията. Цените падат, хората искат по-малко стоки поради бедността си и заради вдигащата се валута, което сваля цените на вноса.

Дефлацията може бавно, но сигурно да нанесе огромни щети на икономиката. Не е случайно, че добрите световни икономики поддържат ниско ниво на инфлация, но ако отидат към дефлация - както се случи в Япония през 90-те - икономисти и финансисти скачат и веднага залагат мерки.

"Някои ще спечелят от дефлацията, като например бедните - цените падат", обяснява Гриев Челва, зимбабвийски икономист от Университът Кейп Таун. "Но някои бизнеси страдат, защото цените, на които продават продуктите си падат, но структурните цени, тези на производството, остават същите.

"Компании затварят и хора остават без работа. Те биха се радвали да купуват неща, но не могат", обяснява Джон Ричардъс, независим икономист, живеещ в Хараре.

В момента дефлацията в Зимбабве е на -3,29%, едно от най-притеснителните нива в света.

Причината

Страшното е, че решението на проблема за хиперинфлацията е това, което води днес до дефлацията в Зимбабве.

През юни месец управляващият от десетилетия президент Мугабе взе сериозно решение - да се приеме американският долар и да се изостави зимбабвийския.

Идеята подейства моментално - празните магазини се напълниха със стока, цените и заплатите моментално се стабилизираха.

Проблемът идва от две посоки - сега администрацията на Мугабе няма контрол над валутата, и не може да отпечата още долари, за да даде една инжекция на икономиката си. Бизнесите под напрежение трябва да свалят цените, за да привлекат клиенти, но и да уволнят работници, за да оцелеят. Което остава по-малко способни да купуват и води до още нужда от намаляване на цените.

Друг проблем е фактът, че силният американски долар е несравним с африканските валути - например рандът на Южна Африка, един от основните търговски партньори на Зимбабве. Поради тази разлика вносните продукти са много по-евтини и местните производители не могат да ги конкурират.

Няма я и опцията да се върне зимбабвийския долар - никой няма да приеме да ползва отново провалената валута.

Някои смятат, че тази икономическа криза вече ще подрони напълно авторитета на Мугабе и неговата партия, които управляват от 1980 г. Други обаче смятат, че 91-годишният президент се е окопал идеално във властта.