Големите градове в страната ще останат без част от лечебните си заведения, затова пък допълнителни легла за активно лечение ще се разкрият в населени места без лекари. Така по всяка вероятност ще изглежда картинката на медицинската помощ у нас след въвеждането на дългоочакваната Национална здравна карта. Очаква се новото разпределение да влезе в сила от 1 април, заедно с новия Национален рамков договор за 2016 г., а още днес конкретният брой на леглата и специалистите да бъде публикуван за обществено обсъждане на интернет сайта на Министерството на здравеопазването.

От документа се очаква да посочи реалните нужди от болници, апаратура, медицински персонал и легла на територията на всяка област, за да се преразпредели ресурсът там, където е необходимо. За целта Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще сключва договори само с лекарите и болниците, които са включени в картата и от чиито услуги пациентите се нуждаят (последното е установено на базата на анализи и сбор от статистически данни за предходни години). Останалите ще трябва да разчитат на собствено финансиране, да вложат пари в преструктуриране или да търсят сливане с други здравни заведения и клиники.

За големи градове като София, Пловдив и Стара Загора, това означава по-малко болници в бъдеще, защото клиниките, които дублират дейността на големите лечебни заведения, почти сигурно ще останат без финансиране и вероятно ще затворят. Точно обратното би трябвало да се случи пък в районите на Варна, Хасково, Шумен и Търговище, където според здравната карта медицинската помощ не достига. Проблемът е, че с изключение на морския град, в останалите традицонно липсва персонал и не е ясно кой ще обслужва допълнително разкритите болнични легла. Докторите, медицинските сестри и санитарите пък определено ще се нуждаят от нови стимули да работят в малки населени места с болно и застаряващо население.

КЪДЕ ОСТАВАТ БЕЗ ЛЕГЛА?

Основното предложение „на хартия” е като цяло болничните легла да не се съкращават, а дори да се увеличат с 2699 и така общият им брой да достигне 53 655. Идеята бе потвърдена и от здравния министър д-р Петър Москов, който обяви, че около 3000 легла ще бъдат приоритетно ориентирани към продължително лечение, долекуване и рехабилитация.  Промяната обаче ще се случи за сметка на леглата за активно лечение в областта на акушерството и гинекологията, хирургията, ортопедията, реанимацията и прочие.

В София, например, орязването ще е най-драстично - картата предвижда леглата за активно лечение да се свият с 1089 бройки. Касата няма да плаща за 213 легла в ортопедиите и травматологиите, за 153 легла в хирургиите, за 141 легла в гастро-ентерологиите и за 83 легла в реанимациите. Останалата бройка е в родилните отделения, кардиологията и клиниките по очни болести. В същото време в столицата е отчетен общ недостиг на около 200 легла и по всяка вероятност ще се търсят варианти за осигуряване на медицински дейности и услуги, чието покритие не е добро.

Следващият град в „класацията” е Пловдив, където е предвидено съкращение на 690 болнични легла. Следва го Пазарджик с други 505 легла. Излишък има също в Сливен, Враца и Монтана – съответно с по 179, 168 и 173 легла. По-малко от сегашните бройки трябва да има в Търговище, Габрово, Плевен и Велико Търново. В Кюстендил ще трябва да отпаднат 148 легла, а в Смолян – други 139 легла.

Най-голямото изключение в случая е Варна, където не достигат близо 100 легла в хирургиите и болничните отделения. Почти същия брой – 107 легла, ще трябва да се разкрият и в Шумен. В Бургас липсват едва осем легла, но затова пък са планирани съкращения в хирургични, ортопедични и педиатрични клиники. На Хасково се полага само едно ново легло, но картата предвижда драстично орязване на местата за белодробно болни, хирургия и нервни болести.

ДЖИПИТАТА СИ ТРЪГВАТ ОТ СОФИЯ

Общо 436 лични лекари от столицата ще бъдат принудени да си търсят ново поприще или да напуснат града, за да упражняват специалността си по обща медицина там, където недостига персонал. С подобни проблеми са също София – област, Кюстендил, Монтана и Плевен, затова пък алтернатива за работа има в Бургаско, Варна и Благоевград, където докторите недостигат.

Според здравната карта, бройката от 1314 джипита в София е прекалено голяма и трябва да се намали до 878. На фона на население от над 1,2 млн. души (според последното преброяване), това означава един доктор да обслужва средно по 1367 столичани. По данни от 2015 г. обаче, на едно джипи в София са се падали по 1527 пациенти, което означва, че или статистиката е изкривена, или че столичните лекари са обслужвали хора и от други градове.

Преразпределението на болници и медицински персонал засега е само проект, но притесненията около реализирането му вече са факт. От Националното сдружение на общопрактикуващите лекари се опасяват, че промените ще свалят качеството на здравното обслужване като цяло, защото по-малко структури ще са натоварени с повече работа и пациенти. Националното сдружение на частните болници пък вече обжалва пред Конституционния съд методиката за съставяне на областните здравни карти и обмисля да заведе дело срещу самото постановление за въвеждането на картата на национално ниво.