След супервторника е напълно възможно Доналд Тръмп да се кандидатира за президентските избори през ноември. което, покрай другите неща, означава, че на американците ще бъде предложен радикален поглед върху света и ролята на Америка в него. Външната политика на Тръмп - поне такава, каквато бе описана в редица избухвания по време на кампанията, е, че дългогодишните отношения и съюзи на САЩ са насочени срещу тях и че те трябва да бъдат понижени, предоговорени или изоставени в полза на по-тесни връзки вероятно с никого, освен може би с руския вожд Владимир Путин. Да не говорим за грозните морални последици, неочакваното сърдито оттегляне на САЩ, което иска Тръмп, ще бъде силно дестабилизиращо за и без това нестабилния свят.

Отрицателен глобален ефект ще започне по южната граница. Отношенията между САЩ и Мексико - някога студени, но сега топли благодарение на полаганите от цяло поколение усилия от двете страни на границата, ще бъдат пожертвани в името на фараонски проект за стена срещу мигрантите и вероятно търговска война, за което Тръмп казва: "Не ми пука." Тръмп ще влезе в схватки с Япония и Южна Корея заради претенциите, че те не плащат достатъчно за присъствието на американски войски на тяхна територия, дори напук на това, че всяка от тези страни покрива близо половината от цената за хора извън персонала. Дори напук на това, че още по-висока може да се окаже цената на споразумение на Азия, свободна от САЩ, при което Япония и Южна Корея могат да се сдобият с ядрено оръжия заради опасения от Китай и Северна Корея.

Тръмп задълбочи тези геостратегически размишления, като отбеляза, че ще бъде "фантастично" да бъде изработен мир между израелците и палестинците и да му бъде отдадено заслуженото за "неутралитета" към двете страни. това, което той не обясни, бе как или защо ще се окаже по-успешен от предишни миротворци като държавния секретар Джон Кери, който наскоро изгуби много време, а престижът на САШ показва, че моментът не е назрял.

Със сигурност всичко гореспоменато може да се промени с настроението на кандидата или с назначаването от негова страна на външнополитически екип - нещо, което Тръмп обеща през септември 2015 г., но още не е направил. Засега нещата са такива, каквито са. Вероятният кандидат, който ще бъде номиниран от републиканците, има силно изопачена представа за рисковете и предимствата на ангажиментите на САЩ към света. Той вижда страна, която се затваря зад стени - физически и концептуални, и излиза оттам само за да бомбардира случаен лагер на терористи или или да ги подлага на нещо "много по-лошо" от мъчения с давене. В крайна сметка, това ще излезе доста по-скъпо на американския народ, отколкото институциите, съюзите и ангажиментите, които Тръмп осмива.

----

* Коментарът на в. "Вашингтон пост" е редакционен.