Бразилската президентка Дилма Русеф е заплашена от импийчмънт едва на 15-ия месец от втория си четиригодишен мандат. Но докато официално отстраняването от власт е поискано заради обвинения, че тя е манипулирала федералния бюджет, за да прикрие нарастващия дефицит, тече един друг и постоянно разрастващ се скандал в "Петробраз" - държавната петролна компания, който струва по-скъпо на нейното правителство и поражда подкрепа за нейното сваляне. Защо "Петробрааз" е важна и докъде може да стигне този скандал, който мнозина сравняват с епичното разследване "Чисти ръце" в Италия, което разкри ендемична корупция там през 90-те години на ХХ век?

Какво е "Петробраз"?

Създадена през 1953 г. като бразилска национална петролна компания "Петролеу бразилейру" (това е пълното название - б.р.) е една от най-големите компании в Латинска Америка. Правителството притежава мажоритарния дял, но тя също така е листвана в Сао Паулу и Ню Йорк и сред акционерите й има хиляди обикновени бразилци.

След като бе частично приватизирана от центристкото правителство на Фернанду Енрике Кардозу през 90-те г., лявото правителство на Луис Инасиу Лула да Силва от Партията на трудещите се (ПТ) постепенно възстанови държавния контрол върху компанията по време на осемгодишното си управление, завършило през 2010 г. Този процес бе превърнат в национална кауза, когато през 2007 г. "Петробраз" откри "подсолните" петролни полета, наречени така, защото петролът лежи под солен слой с дебелина 2 километра, който пък е под океанското дъно. Това бе най-дълбоководното крайбрежно петролно находище от десетилетия и ПТ искаше на всяка цена да запази залежите под солта от частни ръце. Измислен бе нов регулационен режим, който превърна "Петробраз" в единствения оператор на находищата под солта и накара компанията да се в пусне в това, което се оказа най-големият разход на корпоративен капитал в света.

Защо компанията бе замесена в скандали?

ПТ и коалиционните й партньори назначиха собствените си кандидати на най-важните директорски постове в "Петробраз". Тези лица начело с Паулу Роберту Коста - бивш директор на компанията, тайно отклониха суми до 3 на сто от стойността на договорите към ПТ и партньорите й. Това възлиза на милиарди долари поради огромните инвестиции в подсолното находище и съпътстващата ги програма за изграждане на рафинерии.

Корумпираните директори сътрудничеха с изпълнителите на договорите на "Петробраз", сред които някои от най-големите бразилски строителни компании, за да напълнят собствените си джобове. Някои от директорите натрупаха сметки от по над 100 милиона долара в швейцарски банкови сметки, докато други вложиха парите си в екстравагантни колекции на произведения на изкуството. Те бяха подпомогнати от група черноборсаджии, оглавявана от осъждания Алберту Юсеф, който отговаряше за прането на парите. Следователите подозират, че схемата е била част от "властови проект", според който да бъде запазено правителството на ПТ и нейните съюзници, като парите от "Петробраз" бъдат използвани за подкупи на управляващата коалиция и финансиране на предизборните кампании. ПТ отрича тези твърдения, като заявява, че всички нейни кампании са били финансирани законно.

Кои партии са замесени?

Главните политически партии, обвинени в облагодетелстване от корупционната схема, са управляващата ПТ, чийто бивш ковчежник Жоао Вакари Нету бе осъден във връзка със случая, както и коалиционните й партньори - Партията на бразилското демократично движение (ПБДД) и Прогресивната партия (ПП). Опозиционната Социалдемократическа партия на Бразилия (СДПБ) също бе посочено от някои свидетели. Всички партии отричат за нередности.

Защо разследването се нарича "Автомивка"?

Полицията започна да следи черноборсаджиите, наричани "долейрос", на бензиностанцията "Посту да Торе". Тя се намира в столицата Бразилия и към нея има бюро за обмяна на валута. По следите на мошениците следователите достигат до Паулу Роберту Коста и така успяват да разкрият корупцията в "Петробраз". това се случва преди две години. Оттогава са разкрити платени подкупи на обща стойност 6,2 милиарда реала (над 1,7 милиарда долара). Смята се, че загубите на държавата от това възлизат на сума между 29 и 42 милиарда реала (между 8,15 и 11,8 милиарда долара). Прокурорите обвиниха 179 души и така бяха издадени 93 присъди, които, взети заедно се равняват на близо 1000 години затвор.

Кой е Сержиу Мору?

Сержиу Мору - федерален съдия в южния град Куритиба, се занимаваше с повечето дела, заведени след разследването. Той е известен със своите ефективни решения, взети без никакъв страх. Сред тях е осъждането на 19 години затвор на един от най-влиятелните бразилски бизнесмени - строителния бос Марселу Одербрещ. Симпатизантите на съдията изтъкват, че той е сложил край на бразилската традиция на безнаказаност за богатите и силните. Противниците му го обвиняват, че е заел страната на опозицията и че е стъпкал гражданските права, най-вече презумпцията за невинност.

С какво е замесена Дилма Русеф?

Президентката досега не е обвинена в нито едно престъпление. Но преди да встъпи в длъжност през 2011 г. тя бе в борда на директорите на "Петробраз" межзу 2003 и 2010 г., когато са повечето случаи на корупция. Опозицията твърди, че предизборните й кампании през 2010 и 2014 г. са били финансирани чрез корупция. ПТ отрича тези обвинения.

Какво общо има Лула?

Бившият президент е заподозрян от прокурорите в сътрудничество с някои от основните строителни компании, замесени в скандала с "Петробраз", включително с групата "Одербрещ" и ОАС, в замяна на услуги. Той отрича да е вършил нередности.

Ще свърши ли "Автомивка", ако Русеф бъде свалена?

Въпрос за милиони долари, специално за привържениците наа Русеф, е дали следователите по случая "Петробраз" ще продължат със същата енергия, ако президентката падне. Любителите на теориите на конспирацията сред левицата смятат, че целта на разследването е да бъде свалено нейното правителство. Повечето традиционни анализатори обаче са уверени, че то представлява укрепване на бразилските институции и трябва да продължи след евентуалното сваляне на Русеф и дори да заплашва всяко правителство, което би дошло след нея.

----

* Авторът е шеф на бюрото в Бразилия на в. "Файненшъл таймс", от който препечатваме