Обикновено говорим за неравенството и огромните разлики в доходи, възможности и т. н. в по-бедните държави. Ново изследване на УНИЦЕФ представя как изглежда неравенството и то сред децата в богатите държави от Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). То е проведено в 41 страни.

Проследява се представянето по четири индикатора - доходи, здраве (самооценка на състоянието му), образование, удовлетвореност от живота.

"Богатите страни не успяват да се погрижат за 10 на сто от децата, които се намират на дъното", е изводът на УНИЦЕФ.

В крайната класация начело се оказва Дания. Там неравенството при децата е най-малко, т.е. ножицата между най-бедните и най-богатите е минимална. Първото място за скандинавската държава едва ли е голяма изненада. Дания в последните години е №1 в повечето класации за равнище на живот, свободи и т.н.  На дъното в крайното представянето по четирите показателя е Израел. 

Страните, в които има по-малко неравенства, отглеждат по-здрави, по-образовани и по-удовлетворени деца, обясняват от УНИЦЕФ значението на това изследване.

Неравенство в доходите 

България не се справя особено блестящо. Най-зле сме по показателя "неравенство в доходите". Там заемаме предпоследното място - след нас е само Румъния. Т.е. бедните деца в България са много по-бедни от т.нар. средно дете. (Това е и базата за сравнение в изследването - най-бедните деца колко се различават по доходи в сравнение с децата със средни показатели). В 19 от 41 страни, които са включени в изследването, 10% от децата живеят в домакинства с приходи наполовина от тези, които имат децата в домакинствата със средни доходи.

 Неравенство по отношение на здравето

България е на 26-о място от 35 държави.

Докато неравенствата в самооценката на здравето при децата се увеличават в почти всички страни между 2002 и 2014 г., неравенствата във физическата активност и лошото хранене са намалели в по-голяма част от страните, сочат данните.

 Неравенство в образованието

Позиция №32 за България. По-бедните деца у нас имат и по-слаби образователни постижения, както и по-ограничен достъп до по-качествено образование. България е лошият пример в Европа. 28,6% от 15-годишните деца у нас имат най-ниски постижения в четенето, математиката. На другия полюс е Естония с едва 3,2%. В Белгия и Франция има движение назад - по отношение на неравенствата в образованието.

 Неравенство по отношение на удовлетвореност от живота

По този показател България се представя малко по-добре. 16-ото място я поставя в средата на класацията.

Когато децата оценяват тяхната удовлетвореност по скала от 1 до 10, средния резултат е 8, но неравенствето по този показател се увеличава драстично при сравнение с най-непривилегированите деца. Във всяка страна момичетата на възраст между 13 и 15 г. са посочили по-ниско ниво на удовлетвореност в сравнение с момчетата.

Още изводи:

Други значими резултати се отнасят за две от най-богатите страни в света, Япония и САЩ, които са в долната третина на класацията за неравенство в доходите. И за двете страни доходът на семейство на дете от бедните 10%  от населението съответства приблизително на 40% от този на семейство на дете от средните слоеве.

Само в Испания и САЩ се наблюдава подобрение и по 4 показателя в сравнение с 2002 г.

В четири страни - Естония, Ирландия, Латвия и Полша - проблемът с лошото академично представяне е преодолян успешно като е намалял процентът на децата с недобро образование.

В 7 от 10-те страни, за които има налични данни, децата мигранти показват по-ниски нива на удовлетвореност от живота.