Опитват ли се отново спецслужбите да се сдобият с повече правомощия за законно и по-безконтролно подслушване и проследяване на хора, този път под претекст "борба с тероризма" и "защита на националната сигурност"?

Въпросът стана актуален покрай новия законопроект за Закон за предотвратяване на тероризма, предложен за обществено обсъждане от Министерския съвет (пълния текст на проекта можете да видите ТУК).

В преходните и заключителните разпоредби на проекта е предвиден нов ремонт на Закона за специалните разузнавателни средства. От тях става ясно, че МВР и службите искат още правомощия за подслушване.

Една от поправките е в случаите, когато се работи по опазване на националната сигурност и текстове от Наказателния кодекс, свързани с тероризъм и подобни престъпления (Глава първа от обособената част на НК - б.а.), да се удължи драстично срокът, в който службите могат да използват СРС. В това число влиза не само подслушването и достъпа до телефонна и всякаква друга комуникация, но и проследяване на лица, външно наблюдение и др. 

В момента при опазване на националната сигурност прилагането на СРС може да продължи максимум 6 месеца, а удължаването при необходимост да е максимум до 12 месеца.

В новия законопроект се предлага този срок за подслушване и проследяване да може да е до 2 години към момента на искането от службите и да може да удължава за срок от 3 години.

Уловката в текстовете обаче не е толкова в срока, обясняват експерти, колкото в изричния текст, с който се предлага службите да не изготвят "веществени доказателствени средства" на база информацията от СРС. Това по същество означава, че получената информация ще се използва "само за оперативни нужди", както пише и в доста кратките мотиви към законопроекта по темата.

По закон обаче унищожаването на данните, получени от използвани СРС, също е обвързано с употребата на тези данни за създаване на доказателства за съда (въпросните веществени доказателствени средства). При изготвянето на такива по закон носителите на събраната информация се унищожават. Това се случва и с информацията, която не е била годна за подготвяне на доказателства пред съда, припомнят още експерти. 

Подобен режим в Закона за СРС имаше и по времето, когато гръмна скандала "Галерия" с подслушване на журналисти и политици. Тогава Законът за СРС бе променен, за да се отнеме правото на подслушване без данните от него да се използват за реално разкриване на престъпления.

Сега се предлага още действащият текст на чл. 32 от Закона за СРС да се допълни. В момента той гласи следното:

Чл. 32. Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и по реда, посочени в закона. 

Идеята е да се добави към текста, че данните могат да се използват и "за защита на националната сигурност", но не е ясно какво значи това извън описаното "предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления". 

Зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев обясни пред Нова тв във вторник, че целта на поправките в закона е да има "превенция" на престъпления, свързани с тероризъм, затова и се е появил текстът по събраните със СРС данни да не се изготвят доказателства.

По думите на Гунев удължаването на сроковете за подслушване и проследяване е нужно, за да се проследява процес на радикализация, ако има такъв, защото той може да продължи и 1 месец, и години. 

Какви са гаранциите за контрол на СРС при тероризъм?

Запазва се режимът прилагането на СРС да става само след изрично разрешение на съдия. В случая, когато става дума за "обосновано предположение" за евентуален тероризъм, разрешението за подслушване или друг спецспособ на разследване ще се дава само от председателя на Специализирания наказателен съд или изрично упълномощен от него заместник. 

Ограничение спрямо "обикновените" СРС, които се искат при тежки криминални разследвания, има и сред лицата, които могат да поискат ползването им. За тероризъм СРС ще си поръчват само главният прокурор, председателите на ДАНС, на Държавна агенция разузнаване, на "Военна информация" и главният секретар на МВР.

Те обаче ще могат да го правят при по-облекчен режим спрямо разследванията на тежки престъпления, става ясно от текста какво трябва да съдържа искането до съда за разрешение на СРС.

Ето какво ще е нужно като основание за искане на СРС за "тероризъм" от съда: 

Посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление по текстовете от НК, свързани с престъпления срещу националната сигурност

Установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват – когато тези данни са налични;

Срок, за който се иска ползването;

Оперативните способи, които следва да се приложат;

Оправомощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените резултати”

За разследване на тежки криминални престъпления обаче се иска доста повече, за да се поиска СРС от съдия. Ето допълнителните изисквания според действащия Закон за СРС:

Пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление.

Пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването.

Мотиви, които да обосновават продължителността на искането на СРС.

Мотиви за невъзможността необходимите данни да бъдат събрани по друг начин или описание на изключителните трудности, с които е свързано събирането им.

От мотивите към законопроекта не става ясно какво налага в едните случаи - за криминални разследвания, да са нужни едни реквизити за пред съдията, който разрешава използване СРС, а при превенция на тероризъм - други - по-облекчени.