Трябва ли България да засили военното си присъствие в Черно море, увеличава ли се напрежението между Русия и НАТО, коя от страните е по-агресивна. Тези въпроси бяха в центъра на дебатите на заседанието на външната комисия и комисията по отбрана на парламента, които изслушваха външния министър Даниел Митов и военния министър Николай Ненчев. Поводът за изслушането бе предстоящата среща на върха на НАТО във Варшава.
Ненчев и Митов изнесоха данни, според които Русия чувствително увеличава военното си присъствие както в Черноморския регион, така и по западната си граница срещу Полша и Прибалтийските републики. Най-яростни опоненти на тази теза бяха от "Атака" и БСП.
"НАТО се стреми към изравняване, дори не мисля, че го прави по най-добрия начин. Русия разполага с около 250 бойни кораба в Черно море, 6 подводници, 7-ма ще бъде присъединена. България... мен ме е срам да кажа с какво разполагаме", каза Ненчев.
Той допълни, че в Крим има около 30 000 руски войници, а по западната граница на Русия те са около 35 000. А на срещата на върха на НАТО ще бъде решено в Полша и Прибалтика да бъдат изпратени около 4 000 човека на ротационен принцип. Ненчев изтъкна, че инициативите за изпращането на тези войници са на самите държави, а не на САЩ. Числата, които изнесе Ненчев, не бяха опровергани от нито един от депутатите.
"Много често правителствата са изправени пред дилемата да вземат правилните, а не популярните решения".
Това каза пък Митов. Така той отговопри на въпрос на Кристиан Вигенин (БСП) дали инициативите на България срещу Русия не ерозират доверието към НАТО у нас.
"Отговорността на всяко едно правителство е да осигури националната сигурност на страната си. Когато са внесени тежки дисбаланси в Черноморския регион, военни, политически, юридически... За нас национално отговорната позиция по изграждането на българската отбрана в Черноморския басейн е свързана с изграждане на отбранителни способности и демонстрация на политика по възпиране. Демонстрация на това, че НАТО е готов да защитава всеки един съюзник. Тези действия са в синхрон с договореностите между НАТО и Русия. Натрупването на въоръжения отвъд Черно море е в пъти по-мащабно, отколкото ние изобщо можем да си представим", каза Митов.
Той припомни, че и сега се провеждат тренировки и учения в Черно море. Външният министър бе категоричен, че на НАТО не му е нужна конфронтация, защото санкциите работят достатъчно добре. Той допълни, че всеки трябва да уважава избора на суверенни държави, включително и Русия.
Митов изтъкна, че сравнението между Крим и Косово е некоректно.
"Косово никой не го е анексирал. Режимът на Милошевич подложи хората в Косово на геноцид", припомни Митов.
Той каза още, че позициите на България от една страна и Полша и Прибалтийските държави, се различават.
"Ние искаме да не бъде оставен Югоизточният фланг пренебрегнат. Ние си градим отбраната, няма да нападаме никого. Не сме предизвикали тези дисбаланси", каза Митов.
Илиaн Тодоров ("Атака") заяви, че речта на Митов е писана на "Козяк" (на тази улица е посолството на САЩ в София - б.р.).
"Тази среща на върха на НАТО е за дислокация на военни формирования в Черноморския регион. Тотална окупация на т.нар. фронтови държави. Ако може г-н Митов да ми отговори с какво руската федерация заплашва България. Говори се за хибридни войни, въпреки че забравяме, че може би 80% от медиите в България и отделни журналисти са спонсорирани от "Америка за България".
"Русия за България" не знам да има все още. Това дрънкане на оръжия, виждаме плановете за влизане на Черна гора в НАТО, не е нищо повече, освен евроатлантическият свят да свие обръча срещу Русия. Черноморският регион трябва да бъде окупиран тотално от НАТО, разбирайте от САЩ. Кои държави са суверенни, г-н външен министър? България в момента сме една колония, каквото каже амеирканският посланик, това се случва. Така е в почти цяла Източна Европа".
На което Митов му отвърна, че навремето Гьобелс е твърдял, че опозиционерите на Хитлер са финансирани от Запада, което съвпада с тезите на депутата от "Атака".
Депутатът Атанас Зафиров (БСП) също възрази на Митов.
"Аз също съм част от това общество, аз не виждам заплаха от руската федерация, нито хората, които са ме избирали", заяви Зафиров.
Колегата му Валери Жаблянов заяви, че българската позиция не може да бъде позицията на Полша и бившите съветски Прибалтийски републики. Той изказа подкрепа към премиера Бойко Борисов.
"Премиерът изрази сравнително точно българската позиция. Черно море не може да бъде море на противопоставяне. Не мога да приема, че имаме нарушаване на баланса на силите в Черно море. Руският флот и преди анексията в Крим беше разположен в Севастопол. Не смятам, че е в интерес на България да се говори за растящо военно напрежение в Черно море. Напрежение в Черно море в момента няма. Ако поддържаме тази теза, това означава да се върви срещу интересите на България. Няма да броим джепането и снарядите".
На което Митов му отговори, че терминът, който се използва в документите за срещата на върха на НАТО е нарушен баланс, а не растящо военно напрежение.