- Г-жо Танева, ваше скорошно изказване, че българското земеделско и хранително производство са загубили около 400 млн. лв. в следствие на руското ембарго, влезе в заглавията на медиите. Но според икономисти загубите от намаляване на износа за Русия са много по-малки - около 40 млн. лв. за почти двете години.

НАИСТИНА ЛИ БЪЛГАРИЯ ГУБИ 400 МЛН. ЛВ. ОТ САНКЦИИТЕ СРЕЩУ РУСИЯ?

- Действително прекият ефект е около 20 млн. лв. годишно. Но най-големите загуби са косвените, защото не се знае докога във времето те ще имат значение. Тази продукция, която щеше да се продаде на руския пазар, е останала на българския пазар или е пласирана на трети пазари на други цени. Ние сме пресметнали по статистическа стйност на произведена продукция какъв е спадът на цените на т.нар. ембаргови стоки и за съответния период той е 400,9 млн. лв., 226 млн. лв. от които са свързани със спада на цените на млякото.

Ние сме загубили пазар за 20 млн. евро, но ефектът от руското ембарго в целия ЕС е поради излишъка, който се е натрупал. ЕС изнасяше годишно в Русия ембаргови стоки за €4,4 млрд. Този излишък остана на вътрешния пазар и натисна цените.

- Но правилно ли е целият този спад на цените да се обвързва само с руското ембарго, при условие, че има и други фактори като отпадането на млечните квоти от април 2015 г.?

- 75% от производството на Прибалтийските държави за този пазар беше по руски рецепти. На практика няма пряк заместител на този пазар, намерен за общността. България е много малка на фона на обема на общия износ на ЕС за Русия, но не бива да изваждаме от контекста търговията България-Русия, защото не бихме били обективни.

За млечния сектор негативните фактори се случиха по едно и също време и не са обвързани само с руското ембарго. Но за плодове, зеленчуци и безмлечен сектор, това е факт. И то не само за България.

Никой не би могъл да оцени ефекта на отпадането на млечните квоти, макар че двата фактора се случиха по едно и също време. Но основното намаление на цените на ембарговите стоки е свързано със спирането на износа.

Да обърнем темата - ако това решение го нямаше, стойността щеше да бъде различна. Да, пак щеше да има намаление, но никой не може да го оцени

Как в това намаление да оценим относителната тежест на този фактор – млечните квоти, би било трудно, защото трябва да отидем на оценка на въздействието на увеличеното призводство и отмяната на свръхналога, който от някои държави не е плащан 3 години. На практика правилото за налог върху свръхпроизводството 3 години не е действало.

Тогава остава да оценим какъв би бил ефектът върху цената при увеличено производство на 3 страни, които са над квотите към момента. Една част от тях като не е плащала налога, кой може да оцени точно каква е относителната тежест на този фактор?

- И все пак, тези 400 млн. лв. бяха използвани в заглавията на вестниците единствено и само като свързани с ефекта от ембаргото. Да не говорим, че сайтът на руското посолство дори ги увеличи двойно - на 400 млн. евро. 

- Не знам какво слагат като заглавие, защото не ги чета. Ако съм знаела, че от контекста ще ми извадят думите, не бих ги казала. Но не мога да не кажа какви загуби е претърпял земеделският сектор по всички направления, защото това е резултат, който трябва да ни даде основа за търсене на решение.

И аз съм ги предлагала на Европейската комисия, бях една от първите, които дадоха конкретни предложения по отношение на това, че дори да подпомогнем с безусловен финансов пакет, което направи Комисията, това не води до структурно подобрение на релацията производство-потребление-търсене. Това са основи, върху които функционира пазарната икономика.

- Какво се случи с тази помощ, с която износителите бяха компенсирани?

- Помощта, която ЕК отпусна на държавите членки в размер на 420 млн. евро беше разпределена безусловно - нямаше условие, че за да получиш пари, трябва да намалиш производството.

България защити изключително добре интереса си. Към момента на разпределение по линия на млякото на България бяха дадени 6 млн. евро, което представляваше 0,6% от общия пакет. Производството на сурово мляко на България спрямо общността е 0,4%. Т.е. ние получихме относително повече.

Освен това в условията на разпределение на този пакет всяка страна членка получи право да даде още толкова пари и ние ги дадохме. Така станаха 12 млн. евро и България беше една от страните, които най-бързо изплатиха всичко.

Ние искаме нов пакет, но аз съм заявявала, че има необходимост от структурна промяна. Няма как да очакваме, че цените ще се стабилизират, при условие, че руският пазар остава затворен, няма алтернативен пазар, страните свръхпроизводителки увеличават свръхпроизводството. Само за 1 месец Ирландия беше отчела около 10% ръст.

Останалите страни, които са нетни изностелки на сухо мляко, което на практика е борсово търгуемият продукт поради срока си на трайност, като Нова Зеландия, Австралия, САЩ, макар и с по-малък процент, също увеличават производството си. Китай инвестира в собствено производство и намалява доставките. А за да се балансира цената, трябва да има увеличено потребление или намалено производство.

- Ето, сама казвате, че причините за спад на цените при млякото са структурни, а не толкова поради ембаргото.

- Винаги съм го казвала. Никой не твърди, че е само Русия, но това е основният фактор за намалението и ценовия тренд за основните ембаргови продукти от 2014 г. досега. Особено за млякото.

Проблемът е, че измерването на относителната тежест или влиянието на другите фактори освен руското ембарго в цената на млякото е въпрос на субективна гледна точка.

- Такъв вид изказвания за толкова големи загуби се използват като пропаганда от проруските медии.

-  Не използвам тази тема за пропаганда. Пропагандата може само да пречи в това отношение, защото ние трябва ясно да знаем каква е пазарната ситуация и кои политически решения как на практика влияят на дохода, който получава общността и оттам - държавата.

И тук трябва да се изолираме от всякаква пропаганда, защото тя вреди на бизнеса. Но никога не бих се съгласила, че загубите са 40 млн. лева. Защото зад тези пари като статистика стои количество, което е продавано на руския пазар и е продадено и потребено другаде, но на цени, върху които са отразени определени политически събития. 

- Какво би могло да се направи, за да се стабилизира пазарът? 

- За млякото съм дала предложение в Комисията, че има нужда от инструмент, който да промени структурата „производство-потребление-търсене“. Сега и да падне ембаргото, вече няма да е същото. Русия две години е инвестирала в земеделие.

Нашият интерес е нашата земеделска общност да има цена. Европейският интерес е същият. Основната политика на ЕС е земеделието и 37% от общия бюджет отиват за подкпера на земеделието, да произвежда.

В твоите решения трябва да правиш така, че това подкрепяно призводство да има пазар и да има цена. ЕС отделя 37% от вноските, които събира от държавите, за да подкрепя земеделското производство, основен проблем е тази общност, която произвежда и си я мотивирал да произвежда, да има пазар. И начинът на подкрепа трябва да бъде такъв, че ние, говоря за цялата общност, да сме конкурентоспособни.

Бих препоръчала да се положат усилия, така че да се възстановят отношения, които са съществували и са с традиции. Принципното решение е винаги да има нормални търговски отношения, независимо с коя страна става въпрос.

По отношение на млякото трябват структурни решения, защото най-малкото поради спада на стойността на руската валута не можем да очакваме автоматично възстановяване на баланса.