Берлин - “Шпионаж между приятели е недопустимо”, изрече през 2013 г. Ангела Меркел. Тогава стана ясно, че САЩ са шпионирали приятелски страни, включително Германия, подслушван е бил и телефонът на канцлерката.

Сега се оказа, че и Германската служба за разузнаване БНД до края на 2013 г. е шпионирала страни от ЕС, НАТО, институции, държавни и правителствени ръководители.

Това става ясно от 22-страничен доклад на специалната Парламентарна комисия за контрол на спецслужбите. Документът беше предоставен на медиите, но в “пречистен вид” – без имена, конкретни държави и оперативни детайли. Фактите обаче са отбелязани.

Общият брой на целите в ЕС и НАТО е 3300. Под цел се разбира не само конкретно лице или обект, а сътрудници, акаунти, телефонни номера.

Що се отнася до подслушваните държавни и правителствени ръководители, както и министри от държави от ЕС и НАТО, техният брой е сравнително малък – двуцифрено число. Военните обекти обаче са няколко дузини.

В много от случаите целта на БНД е била да набира информация за международния тероризъм, но тя не е довела до желания резултат, се посочва в доклада. В него се критикува поведението на БНД – не е извършен предварителен анализ дали очакваните резултати от агентурната информация не биха довели до политически рискове.

При една от шпионираните партньорски държави ставало въпрос за оръжеен износ, минаващ през нейната територия. Оказало се, че след години на подслушване и следене се е стигнало до крайно скромен резултат и то от един единствен имейл адрес.

2014: МЕРКЕЛ СЛЕДЕНА ОТ АМЕРИКАНСКИ ШПИОНИ

“Броят на целите в една от институциите на ЕС е по-скоро прегледен. Но дори и при най-добронамерен поглед липсва всякакво оправдание за подслушванията”, е записано в доклада. По тази точка се посочва също, че от БНД са целели да получат информация за кризисни държави. Такава в повечето случаи Брюксел е давал всекидневно на медиите.

Изнася се и случаят с подслушването на германския висш дипломат Хансгеорг Хабер, който стана известен още през октомври м. г. Конституцията забранява шпиониране на германски граждани, независимо от техния пост.

От 2008 до 2011 г. Хабер ръководеше наблюдателната мисия на ЕС в Грузия, а след това оглави Щаба за планиране на дипломатическата служба на ЕС в Брюксел. За последно беше посланик на ФРГ в Анкара, но средата на юни т. г. подаде оставка.

Две трети от целите за следене на БНД са дипломатически представителства на държави от ЕС и НАТО, се посочва в доклада. Записано е също, че шпионирането в продължение на години не е довело до релевантен резултат.

Подслушвани са били също (двуцифрено число) организации и фирми в областта на въздухоплаването и космическите изследвания, оръжейното производство, транспорт, консултантски кантори и медии. Относно медиите не се изнасят подробности.

Цел на следене е била и една неправителствена организация, в която участва и Германия, но името й не се разкрива.

От Парламентарната комисия за контрол на спецслужбите са категорични, че цялата тази информация БНД е можела да получи по пряк и легален път – чрез запитвания до външно министерство в Берлин.

Макар в края на 2013 г. БНД да е прекратила шпионската си дейност спрямо приятелски държави, сегашните разкрития могат да доведат до големи проблеми за правителството на Ангела Меркел, коментират наблюдатели в Берлин. Канцлерката най-вероятно ще трябва по дипломатически път да изяснява отношенията със засегнатите държави и институции.

След Brexit и все още неовладяната бежанска криза германското правителство се осланя на партньорско сътрудничество с държавите от ЕС. Сега е хвърлена сянка върху доверието спрямо официален Берлин. Той има един важен коз. Преди седмица кабинетът на Меркел одобри нов законопроект за контрол на тайните служби. В него между другото е записано: “Гарантира се защитата на чувствителни цели, както и тази на европейските институции и граждани.”

Относно БНД е записано, че службата подлежи на по-строг контрол.