Известният турски журналист Бюлент Мумай получава призовка да се яви днес сутринта пред следовател. Той е сред 42-мата журналисти, срещу които в началото на седмицата е издадена заповед за арест. В какво ги обвиняват, никой не знае с точност. Ясно е едно – общото между тях е критична позиция срещу политиката на президента Ердоган. Днес последваха други 47 подобни заповеди срещу бивши и настоящи служители на в. “Заман”.

ТУРЦИЯ ИСКА АРЕСТ ЗА 47 СЛУЖИТЕЛИ НА ВЕСТНИК "ЗАМАН"

Мумай е решен да се яви днес в следствието в Истанбул, където живее. Уговорил е с адвоката си да го придружи. Късно снощи обаче полиция щурмува жилището му, отведен е с белезници.

Бюлент Мумай (39 г.) работи за в. “Хюриет” от 1997 г. и стига до главен редактор на онлайн изданието на всекидневника. Уволнен е през ноември 2015 г., малко след парламентарните избори в Турция. Обяснили му, че лично Ердоган се е обадил в редакцията и се оплакал от критичните му публикации. След уволнението Бюлент Мумай пише за задгранични издания. Той е редовен автор на авторитетния германски всекидневник “Франфуртер алгемайне цайтунг”. След опита за преврат Мумай публикува свои анализи под рубриката “Писма от Турция”. Малко преди ареста му снощи той е изпратил поредното си "писмо", което е публикувано в днешния брой на ФАЦ.

БЮЛЕНТ МУМАЙ

Работите ли като журналист в Турция, нямате шанс да се спасите от преврати, арести, присъди. Може би към журналистиката ме насочи книгата “Събудени от танкове”, в която се описва военният преврат през 1980 г. Бях почти дете, когато прочетох за хунтата и тогавашните репресии срещу журналисти. У мен се запали страстта към тази професия, която упражняваше и баща ми.

Станах журналист. Но не съм и помислял, че Турция отново ще бъде събудена от танкове. За пореден път страната ми ме изненада.

В нощта срещу 15 юли тя бе разтърсена от гърмежи и изтребители, които взимаха на прицел собствения си парламент и собственото си население. Беше към 23 ч. Все още никой не знаеше дали става въпрос за преврат. Изтребителите и случващото се в Анкара ми напомниха за книгата, която бях чел като младеж. Да, това беше опит за преврат. Незабавно написах в туитър: "Който идва на власт с избори, той си отива пак с избори. Не на пуча!"

Когато телефонът идзведнъж зазвъня

При опита за военен преврат, какъвто смятахме че никога повече не е възможен, се сетих за написано в романа “Високи токчета” на Муратан Муган, един от най-значимите турски писатели: “Какво тук значи някаква си умора от живота, след два-три дни отдих тя преминава, но аз съм уморен от родината!... Уморен съм всеки път отново и отново да ме връхлита страх и то тогава, когато вярвам, че нищо в моята страна не би могло да ме уплаши.”

Все още не бях преодолял стъписването, когато в понеделник заранта ме разтърси новина по интернет – “42 журналисти са заплашени от арест заради подкрепа на преврата!” Преди да прочета подробностите, телефонът ми зазвъня. Колеги и приятели бяха прочели съобщението и предупреждаваха: “Искат да те арестуват заради подкрепа на превратаджиите на Гюлен Фетхуллах!” (Бюлент Мумай никога не е работил за издание, подкрепяно от ислямския проповедник – б. р.)

“Не мълчете!”

На турски има израз – гълташ си езика от страх. Заради престъпление, което дори не съм и сънувал, трябва да бъда арестуван на моите 39 години и с 19-годишен професионален опит. В минутите, когато пиша тези редове, адвокатът ми е на път за съда, за да се запознае с подробностите. Естествено, че когато узная детайлите, ще се явя в прокуратурата и ще дам показания. При извънредното положение мярката "задържане под стража" беше удължена до три месеца. Нямам и понятие какво ще ми се случи. Може заповедта за арест да означава и направо в затвора. Това е лов на вещици, изходът е неизвестен. Знайно е само, че опитът за преврат се използва за повод журналисти да бъдат поставени под натиск.

Най-сетне трябва да порасна. В нова Турция, която Ердоган нарича “напреднала демокрация”, трябва да привикна към стъписване и сплашване.

През миналия декември държах реч пред затвора в Силиври, където беше хвърлен главният редактор на “Джумхюриет” Джан Дюндар. Хората се бяха събрали на мълчалив протест. Преди месец проведохме акция заради колегата ми от “Репортери без граница” Ерол Йондероглу.

Та нали възрастните ни бяха научили на поговорката: "Не мълчи! Ако мълчиш, скоро ще дойде и твоят ред!"

Сега е точно обратното – ние не мълчим и нашият ред дойде.