През тези дни медии, блогъри и граждани се захласват по Мишел Обама като лудо влюбени. Тя била умна, смела, безпогрешна, обаятелна и страхотна.

Мишел Обама е навсякъде, но преди всичко участва в предизборната битка в полза на Хилъри Клинтън. Тя може да вдъхнови млади хора, до които Клинтън не достига. Тя повдига теми, като например парадирането на Доналд Тръмп със сексуалните си посегателства, които за Клинтън са табу заради обременноста от миналото на съпруга й по темата.

Речта на Мишел Обама миналия четвъртък, в която тя изрече, визирайки Тръмп:

“Стига вече!”, беше бурно аплодирана.

Може би след месец Хилъри Клинтън ще е първата избрана за президент на САЩ жена. За много американци обаче жената на бъдещето е Мишел Обама.

Твърде скоро 52-годишната първа дама ще се изнесе от източното крило на Белия дом. В унизителната предизборна битка, която всекидневно надхвърля дори свинщини, много хора в страната са покрусени.

Ако Доналд Тръмп би станал президент, би трябвало да се примириш с Мелания Тръмп в ролята на най-важната жена в държавата – една бивша манекенка с предпочитания към новобогаташка арматура в банята и лъскави смартфони.

Тя ще се запомни с преписване на реч на Мишел Обама, произнесена точно на партийния конгрес на партията на Тръмп. От тогава на публични места тя се задоволява само с махане на ръка.

Ако би била избрана Хилъри Клинтън, то тогава точно Бил би се върнал в Белия дом, този стар коцкар. Това едва ли е вдъхновяващо.

Мишел в градината на Белия дом.

Обратно – през последните седмици Мишел Обама излъчва енергия като бумтяща печка, която сгрява смразената американска душа.

Тя действа спокойно, без изхвърляния, но перди всичко автентично – най-ценната валута в политиката. Тя се е научила как да обезоръжава хора. Просто прегръща мнозина, дори британската кралица не беше пощадена от тактиката на телесна близост.

Съвсем друга страна на първата дама опозна Елън Стърц. През 2013 г. активистката смути гала за набиране на дарения. Тя многократно прекъсваше речта на Мишел Обама, която побесня:

“Не понасям подобно поведение!” Обама заплаши, че ще напусне събитието: “С удоволствие можете да вземете микрофона, но тогава аз няма да съм тук.”

Публиката трябваше да решава и, естествено, беше за първата дама.

През първите четири години Мишел Обама беше въздържана, и това го имаше. По онова време тя беше поставена под натиск и беше оспорвана.

През първите 4 години в Белия дом много феминистки бяха разочаровани, тъй като Мишел Обама по-скоро се посвещаваше на борбата със затлъстяването при децата.

Върхът на разочарованието достигна през 2013 г. с публикация в “Политико”, където първата дама беше окачествена като “кошмара на феминистките”. Според авторката на публикацията без да се налага, Обама е свила ролята си до “главна майка” – надявала плетени жилетки и влагала скъпоценната си енергия в ползата от зеленчуците.

Същата година Мишел Обама се включи по видеовръзка по време на раздаване на Оскарите. Тогава коментатор на “Вашингтон пост” написа, че като чернокожа с беден произход е успяла да завърши елитен университет, работила е за известна адвокатска кантора. Тя заслужавала място във Върховния съд, а не да раздава холивудски награди.

Мишел с великата актриса Мерил Стрийп.

По време на първата президенска кампания на Барак Обама тя произнесе няколко речи и бе наречена “оная с гневните вежди” и “бясната чернокожа жена”. Появи се карикатура в сп. “Ню Йоркър” – Мишел Обама с противотанкова ракета в юмрук.

“Това много ме засегна. Преживях много безсънни нощи”, каза тя през 2015 г. в интервю за “Ню Йорк таймс”.

Клишетата за нея се появили заради злоба и неразбиране. Ту била мекушава, ту прекалено много майка, а не жена, гонеща кариера.

Със семейство Буш.
Пред Белия дом в очакване на премиера на Сингапур.

Нейната равносметка:

“Ако не исках да полудея, не биваше да допускам други да ме клеветят. Трябваше да игнорирам целия вой и да остана вярна единствено на себе си.”

По време на конгреса на демократите през юли т. г. тя държа забележителна реч, най-добрата й.

Тя заклейми Доналд Тръмп е неговия ненавистнически поход, без дори да спомене името му. Тя формулира лозунга на кампанията на Клинтън:

“When they go low, we go high” (“Когато другите показват най-лошата си страна, ние показваме нашата най-добра”).

Тя спомена и биографията си. Предците й били роби, сега тя била първа дама в Белия дом, съграден от роби. Нейните дъщери пък – красиви, чернокожи девойки, играели върху тревата с кучетата си.

Посланието й беше, че промяна е възможна, а бъдещето принадлежи на младите.

Речта й беше политическа и скицира полето, върху което Мишел Обама ще се ангажира през идните години. Тя иска да окуражи млади жени от социално слаби слоеве да имат достъп до добро образование, да следват, да имат добре платена работа, за равен труд равно заплащане.

Разочароващо е, че това през 2016 г. в САЩ не е реалност. При надниците на чернокожи и бели ножицата става все по-широка, особено при висшистите. Афроамериканците или получават значително по-ниско заплащане от белите, или нямат достъп до престижни постове, примерно във финансовата област.

Мишел Обама не се уморява да набляга на общественополитическата символика на нейните 8 години в Белия дом:

“Вече има деца, които не познават нищо друго и го намират за естествено, че президент на САЩ е един афроамериканец.”

Самата кандидатура на Доналд Тръмп е плесница за семейство Обама. Един холеричен фукльо, един антиОбама, не само че иска да преразгледа неговите политически решения, а се обръща към най-низките инстинкти на омраза и страх. Той намира слушатели сред голяма част от гражданите на тази страна, те го величаят. Това показва, че в нито един момент чернокожо президентско семейство в Белия дом е било нещо нормално. За прекалено много бели това е било оскърбление.

Има ли Мишел Обама политически амбиции? Многократно го е отричала. Омразни й били задкулисието във Вашингтон и меренето на сили в партийнополитически план.

На посещение това лято в Мадрид.

Действително има много други възможности.

“Тя има обаянието на Джаки Кенеди, близостта до хората на Опра Уинфри и харизмата на Джулия Робъртс”, възторжено написа “Венити феър”.

Дали Мишел Обама, която за 8 години в Белия дом не получи нито един долар, ще има собствено тв шоу или ще пише книги, самата тя ще реши в кое поле на изява може да печели милони.

С испанската кралица Летиция.

Но дотогава тя ще прави това, което перфектно владее – предизборна битка. Тя може да завладява множество, да излъчва послания, да предупреждава с чувство за хумор и без проблем да бичува политически противник.

Само веднъж режисурата й изневери – по време на нейна реч в университет във Вирджиня.

Когато Мишел Обама попита младите хора дали са готови “за” Хилъри Клинтън като първата жена президент в Белия дом, студентите започнаха да скандират това, което действително искат: “Още 4 години, още 4 години!”

(Това ще рече още един мандат за Обама, но след осем години в Белия дом по конституция той няма право да се кандидатира за трети мандат – бел. ред.)

Патриция Драйер е завежда ресор “Панорама” на онлайн изданието на “Шпигел”, откъдето препечатваме публикацията й със съкращения. Преводът е на Клуб Z.