ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ

БРЮКСЕЛ - Големите европейски държави още нямат съгласие по това кой да поеме ръководството на Европейската комисия след 1 ноември, когато изтича вторият петгодишен мандат на португалеца Жозе Барозу.

Председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпьой съобщи, че се е срещнал вчера с германския канлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд, а днес с британския премиер Дейвид Камерън и с италианския му колега Матео Ренци в консултации за номинацията.

„Целта не беше да постигнем консенсус, но да разменим мнения, не толкова за личностите, а по същество,“ каза Ван Ромпьой на пресконференция след току-що завършилата среща на Г 7 в Брюксел.

Следващата седмица той ще обсъди въпроса с политическите групи в Европейския парламент, след което му предстоят 28 телефонни разговори с държавните и правителствените ръководители на страните членки, които трябва да номинират приемника на Барозу на среща на върха на 26 и 27 юни в Брюксел.

„Трябва да имаме пълната картина, преди да вземем положително решение,“ каза Ван Ромпьой.

Жан-Клод Юнкер, кандидатът на десноцентристката Европейска народна партия, най-голямата в новия Европейски парламент, има подкрепата на освновните политически групи в него да се опита да образува мнозинство в своя подкрепа както в парламента, така и в съвета, където са представени националните лидери.

Макар Лисабонският договор да изисква да се съобразят с резултатите от европейските избори, той не ги задължава непременно да изберат някого от  кандидатите, които партии в парламента номинираха за председател на комисията за първи път в историята на ЕС. 

Камерън и колегите му Виктор Орбан от Унгария и Фредерик Райнфелдт от Швеция се противопоставиха на Юнкер - 18 години премиер на Люксембург и 8 години председател на Еврогрупата - заради федералистките му възгледи за Европа. Камерън го нарече „човек от миналото“.

Те обаче нямат блокираща квота в Европейският съвет, който трябва да направи номинацията или с консенсус, или най-малко с квалифицирано мнозинство. 

Меркел настоява за консенсус. Тя потвърди подкрепата си за Юнкер, но отбеляза, че позицията на Великобритания не може да бъде пренебрегвана.