Как се лекува страх?
Как се повишава самочувствие и се прогонва срамът?
Защо възрастните учат децата да не лъжат, щом те самите го правят всеки ден?
Защо е задължително да се правят забранени неща?
Има ли Дядо Коледа, къде живее и може ли да лети?
Какво се случва след смъртта и какво има на небето?
Сложни въпроси, на които възрастните често се оказват безпомощни да отговорят. След 6-годишна възраст децата започват да мислят по-критично и да подлагат на съмнение всичко, което чуват и виждат. Те си повтарят въпроси, чиито отговори вече са чули, но им се струва, че не са били истина, искат да знаят неща от света на големите и да приличат на тях. И тук на помощ идва маслекют. Или по.точно "Маслекют на горния етаж" с автор Ваня Емилова.
Това е роман за деца, които се сблъскват с "порастващите" си емоции и имат нужда от помощници по пътя. 13-те истории в книгата на издателство "Рива" се опитват да направят порастването по-лесно и по-малко травмиращо и да предоставят отговорите, които децата търсят, по начин, който ще им бъде забавен.
Това е историята на Ума и Йола, две деца на 7 и 9 години, които започват да пътешестват всяка нощ на сън и да търсят Отговорите с помощта на лилавия охлюв Тартора и неговата банда невероятни животни Разумници. Всяка вечер, след като си легнат и оставят майка си да спи в тъмната стая, двете се отправят към светлините на новото и непознатото, където ги чакат лилавкото, червеният плужек, отровно жълтата жаба, розовият делфин, котката Сфинкс... Всяко приказно животно отвежда момичетата на различно, реално съществуващо място по света, където Ума и Йола преживяват неща, за които техните връстници не са и сънували.
"Маслекют на горния етаж" е и за родители. Такива, които също като авторката на този роман, не се страхуват да признаят, че допускат грешки и понякога затормозяват децата си с остарели убеждения и разбирания, и такива, които си задават въпроси и се чудят къде да търсят отговорите.
А какво е "маслекют"? Най-близкият синоним на измислената дума „маслекют” е „цунами”. Думата е символ на стихиите, които властват на Горния етаж - детския ум...
"Маслекют на горния етаж” е консултиран от психолога Надежда Милева и илюстриран от Точка Илиева и e написан в отговор на въпроса „Ще отгледам ли успешни и щастливи хора от моите деца?”.
Вижте част от прекрасните илюстрации на Точка Илиева:
Представянето е на 26 ноември, събота, от 11 часа, в клуб "Сохо". Всички родители на порастващи деца са добре дошли сред илюстрации от "Маслекют на горния етаж". В съседната зала децата ще могат да изработят един от персонажите - лилавия охлюв Тартора.
Ето и кратък откъс от книгата:
- Няма да успея да нарисувам роза. Просто няма да успея! За нищо не ме бива! За нищо не ставам! - Тази вечер Ума се разрида така разтърсващо, че Йола и мама се стреснаха и дълго се чудиха какво да кажат, за да я успокоят.
Утре момичетата трябваше да представят в училище проект на тема „Национална гордост” и Ума беше решила да нарисува Розовата долина в Казанлък и да разкаже за нея. Писането на любопитни факти не беше проблем, но рисуването на розите я затрудни. Тя отвори няколко видеоурока за рисуване на рози, но всеки опит завършваше със смачкани листчета хартия и все по-разочарована физиономия. Ума драскаше и хвърляше, а в стаята вече се усещаше, че разочарованието й расте като цунами и скоро ще залее стаята и всичко живо наоколо. Избухването, разбира се, не закъсня.
След като Ума се разкрещя и разплака, Йола я прегърна, защото искаше да я успокои. Мама също дойде и я прегърна, но по своя си начин и започна да изрежда: „Това е абсолютно невярно, ти си страхотна, можеш толкова много неща. Как изобщо ти хрумна, че не ставаш за нищо!” Личеше си, че мама се обвинява, че някога някъде самата тя е казала на Ума подобно нещо, и сега си мислеше, че Ума повтаря чутото. След толкова срещи, приключения и разговори с животните Йола се досещаше, че трябва да успокои Ума по друг начин, но не знаеше по какъв. Опита се да мисли какво би казал Тартора и най-накрая ѝ проблесна:„Ами да, ще го питаме лично.”
- Ума - разтърси тя сестра си, докато тя още ридаеше - Ума, бързо ела, знам какво трябва да направим точно сега. Трябва да си легнем!
Ума се ядоса още повече.
- Няма да си лягам! Аз съм ужасна, не мога да се справя с един прост проект, не мога да нарисувам една проста роза - не спираше да мрънка и повтаря тя. - Защо ще лягам? Утре какво ще занеса в училище?!
- Ще станем по-рано и ще опиташ пак. Знам обаче какво трябва да се направи преди това. Знам, повярвай ми и ела да легнем.
- Ама защо,Йола? Трябва да завърша този скапан проект!
- Ума, ужасно си упорита. Искам да те заведа да поговориш с Тартора! Той ще знае какво да направиш. Хайде.
И Йола буквално изтегли сестра си за ръката и я поведе към стаята.
- Момичета, аз също мога да предложа решение - колебливо каза мама и добави почти обидено: Защо не ми вярвате, че Ума е страхотна и може да се справи с всяко предизвикателство?
- Защото не е начинът да повтаряш едно и също, не виждаш ли, че това, което казваш, не достига до Ума и само още повече я ядосваш - почти й се скара Йола. - И запомни, щом човекът отсреща е ядосан, обиден или натъжен, той не чува какво му се говори! Не чува! Затова смени тактиката, ако можеш! Ти обаче не можеш, защото не знаеш как! А сега ни остави, всичко ще се оправи.
Мама беше тъжна, но остави момичетата да си легнат. Йола си отбеляза, че беше несправедлива към нея, и си обеща щом успокои сестра си, задължително да успокои и мама. И задължително, абсолютно задължително трябваше да накарат Тартора да побърза с организирането на първото пътешествие за мама.
Ума беше притихнала под завивките, но все още беше толкова разочарована от неуспеха си, че не можеше да заспи. Йола не ѝ каза нищо, легна в нейното легло, силно я гушна и запя любимата й напоследък песен „Ди сини сенанг, ди сани сенанг”. Това свърши страхотна работа и не след дълго двете стояха пред Тартора и една през друга му обясняваха какво се е случило.
- Аз наистина не ставам за нищо! Не мога да повярвам, че това беше просто една роза, която аз опитах да нарисувам десет пъти и не успях нито веднъж!
- Не е било САМО една роза. Розата е царицата на цветята и за да я нарисуваш, трябва първо да пуснеш красотата й на Долния етаж!
- Ха! Кой пък е тоя Долен етаж? - попита Ума. - Досега всички упражнения, които правехме, бяха предназначени за Горния етаж!
- Аз знам - побърза Йола - трябва да е сърцето!
- Сърцето е! - отговори Тартора. – Ти опита ли се да пуснеш тази роза на Долния етаж или просто прекопираше линиите от картинката?
- Просто прекопирах. Исках да стане толкова красива като на картинката!
- Ясно! Затова не е станала! Трябваше да се изпълниш с рози и после просто да отвориш вратата на Долния етаж и да ги изсипеш на листа хартия. Щяха да станат идеални!
- Да бе, не е така, аз никога не успявам!
- Знаеш ли, ще ти разкажа една история…
