Моля, не четете този текст, ако не се чувствате силни. Това е списък от 13 основни кризи, пред които смятам, че сме изправени. Може би са и повече. Може да добавяте още или да не го четете. Съжалявам, но това не е весело четиво.
- Доналд Тръмп
Следващият обитател на Белия дом ще е човек, който изглежда не притежава никаква способност да устоява, балансира или съчувства, но неизчерпаеми способности за отмъщение и озлобление. Той получи много власт като и двете камари, и Върховният съд са в неговия джоб. Той се заобикаля с хора, чиято преценка и познания за света са, да го кажем меко, ограничени. Той ще има власт над най-големия в света арсенал на ядрено и конвенционално оръжие и най-силния разузнавателен и шпионски апарат, развит от някоя държава досега.
- Неговият съветник по национална сигурност
При вземането на стратегически военни решения той е свободен да действа дори без номиналното ограничение на Конгреса. Неговият съветник по национална сигурност Майкъл Т. Флин е опасен екстремист.
- Останалата част от екипа
Екипът на Тръмп е съставен отчасти от професионални лобисти, наети от петролни, цигарени, химически и финасови компании и избрани милиардери. Тяхната първа цел е да избягнат регулацията и данъчното облагане. Тези хора – или по-скоро интересите, които те представляват – днес са на власт. Ако се абстрахираме от начина на живот, общественото здраве, публичните финанси и финансовата стабилност, това е реабилитиране на политическия модел, въведен от тютюневите компании през 60-те години. Той демонстрира, че ако похарчиш достатъчно пари за тинктакове, академични постове и фалшиви протестни движение и работиш с корпоративните медии, може да си купиш всяка политика, която ти е нужна. Демокрацията се изпразва от съдържание. Слага се край на политическите алтернативи.
4. Трансатлантическият фон
Опитите на Великобритания да се изтегли от ЕС се сблъскват с ниво на усложненост, което може да се окаже непосилно за преодоляване. Нещо повече, може би няма отговор на политическата клопка, в която се вкара правителството. Това е: или се съгласява на свободно движение на хора в замяна на достъп до свободния пазар и в този случай хората, които подкрепят Брекзит няма да спечелят нищо, освен голям срам. Или ЕС затваря вратите изцяло. Не само, че изглежда, че ще отхвърли условията, предложени от британското правителство, но може да се опита да наложи допълнително плащане от около 60 млрд. евро като щети от оттеглянето на Великобритания от Съюза. Това е цена, политически непосилна за правителството, това ще доведе до скъсване без преговори и възможно най-трудния Брекзит.
5. Рисковете в еврозоната
Италианската банкова криза изглежда голяма. Всеки може да предположи какво влияние ще окаже това върху еврозоната.
6. …и техните глобални последствия
Ако има нова световна финансова криза, правителствата няма да са в състояние да изготвят спасителен план, подобен на този през 2007-8. Трезорите са празни.
7. Автоматизацията, която изяжда работни места
Автоматизацията унищожава работни места в нечувани размери и тъй като навлизането на информационните технологии във всяка част от икономиката не е отминаваща фаза, а задълбочаваща се тенденция, трудно е да се разбере какво ще стане с тази заетост. Никое правителство или голяма политическа партия където и да е не показва, че осъзнава сериозността на този проблем.
8. Ако спечели Марин льо Пен…
Марин льо Пен има умерени до немалки шансове да бъде избрана за президент на Франция през май 2017 г. Дали това ще е достатъчно, за да предизвика колапса на ЕС е друга неизвестна. Ако това не се окаже достатъчна криза, има множество други съпътстващи – най-вече засилващите се националистически движения в Централна и Източна Европа, но и на много други места – които могат да катализират верижна реакция. Смятам, че когато това се случи отново, то ще стане с бързина, която ще изненада всички. ЕС може да спре да съществува от днес за утре.
9. Съветът за сигурност на ООН изглежда като…
Ако Льо Пен спечели, постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН ще бъдат представени от следните хора: Доналд Тръмп, Владимир Путин, Марин льо Пен, Си Дзинпин и Тереза Мей. Това не може да се нарече успокоително.
10. Споразумението за климата от Париж е хвърлено в кошчето
Националните програми за промяна на климата нямат връзка с държавните ангажименти, направени в Париж. Дори и тези програми да се изпълнят изцяло – а те няма да бъдат – те ни хвърлят в траекторията на климатични промени, които са различни от тези в споразумението. И това е още преди да знаем какво ще направи Тръмп.
11…и последиците върху миграцията
Едно от големите последствия от промените в климата – като не вземаме предвид такива "маловажни" неща като наводненията на градове, загубата на реколта и съкращаването на водните ресурси – ще е масовото движение на хора, в размери, които правят незначителна сегашната миграция. Хуманитарните, военните и политическите последствия не се броят.
12…със само 60 жътви останали
Според организацията за храните на ООН при сегашните темпове на загуба на почва имаме пред себе си само 60 години на жътва.
13. …и увеличаващата се опасност от масовото изчезване на видовете (учените предсказаха шестото масово изчезване на видовете – б. р.)
То става все по-бързо.
Стига ли ви? Съжалявам, има още. Една от особеностите на тази комплексна, многоаспектна криза е, че изглежда, че „няма друга страна“, в която може да избягаме. Трудно е да си представим реалистичен сценарий, в който правителствата губят способността за пълен надзор и удари с дронове, в който милиардерите забравят как да манипулират общественото мнение, в който разделеният ЕС се събира отново, в който не се случват климатичните кризи, видовете спират да изчезват и почвата се връща обратно. Това не са моментни кризи, изглежда, че те са предвестници на перманентен срив.
Така че основният въпрос е не как да им устоим, а ако е възможно как да ги предотвратим? Може ли това да бъде направено? Ако - да, какво ще е нужно?
Пиша това не за да ви депресирам, въпреки че знам, че ще има такъв ефект, но за да се концентрираме върху задачата.
Статията е публикувана в "Гардиън". Джордж Монбио е британски журналист и писател, политически и екоактивист. Автор е на The Age of Consent: A Manifesto for a New World Order and Captive State: The Corporate Takeover of Britain и др.
