Свещи, весело украсени чайници, малки възглавници - ето някои елементи от декора, нужен тази зима, за да се пресъздаде уютна сцена от датското "hygge" (набиращата все по-голяма популярност идея за малкото щастие, дребните неща, които ни правят щастливи - б.р.).
Така докато комерсиалният ентусиазъм по датския hygge по света набира скорост, самите датчани искат да напомнят на чужденците за тъмната страна на тяхната национална психика.
"Като нация трябва да намерим равновесие, иначе ще се задавим с толкова много сладникавост и уют. Ние сме страната с най-щастливите хора на света, но същевременно имаме един от най-високите проценти на депресирани хора. Ние сме и двете, което е доста налудничаво", обяснява Малене Хартман Расмусен, известен творец, коsто работи с керамика и прави детайлни проучвания на датския фолклор. Расмусен, която сега живее и работи в Лондон, обяснява тези опозиции и с резките смени на тъмно и светло в страната - през лятото почти постоянна 24-часова дневна светлина до почти пълна тъмнина през зимата.
Повечето основни елементи на "uhygge" отдавна всъщност са познати по света. Още преди появата в киното и романите на т.нар. скандинавско черно. Спомнете си мрачните приказки на Андерсен, както и германските братя Грим, които създават митологията на зловещата гора като споделен северноевропейски кошмар. През 2000 г. скандалната тв реклама на Метц (алкохолна напитка - б.р.) в голяма степен се облягаше на тази естетика.
Разбира се, uhygge също е доста комерсиализирано вече като идея. Фигурите на тролове винаги са били на почит в най-различни масови варианти. Напоследък нов живот се опитват да им вдъхне и детската анимация "Тролчетата". Там обаче мрачният момент идва от нещастните чудовища Берген, които преследват жизнерадостните тролчета
Датчаните казват, че hygge е много повече от идеята за уюта. В нея има разбирането, че никаква опасност не може да сполети тези, които са в кръга, в топлината, в светлината на hygge. Това е защото троловете и другите страшни митични същества стоят далеч в тъмнината на гората. И оттам обаче продължават да ни наблюдават.