„Синилата от бича и следите от теглото не са Вазов мит. Но дори 5 века Османско иго не изтриват спомена за това кои сме“, каза тази вечер президентът Румен Радев в своята реч преди тържествената заря-проверка по повод Националния празник на България.
Според него човекът на бъдещето е онзи, който има най-дълбоката памет. Пред Паметника на Цар Освободител Радев прие почетния строй на представителните части на Българската армия. Той бе посрещнат с аплодисменти от гражданите.
На събитието присъстваха официални лица, посланици, както и стотици софиянци и гости на столицата.
„Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете. Затова е нужно да помним, да не забравяме онези луди глави, които със саможертвата си върнаха българския въпрос в дневния ред на Европа. Да помним Батак. Да не забравяме селяните, които палеха домовете си, за да заслужат свободата си, както четем у Захари Стоянов. Да почитаме шепата родни спартанци, които отстояха Шипка“, заяви още държавният глава.
И обясни, че човекът без памет е по-беден от човека без бъдеще, защото дори не знае кой е. Според Радев всяка епоха предлага своя заинтересована версия на историята, но само оригиналът на възрожденците е съзидан с дела и написан с кръв.
„На днешния ден, преди 139 години, възкръсва България. Много събития предхождат възкресението, но едно ги свързва – паметта. Паметта за вярата ражда Българския Великден и църковната независимост. Паметта за историята вдъхновява монахът Паисий да буди българите сред векове на униние. Паметта за езика и буквите дава на възрожденците силата на словото, с което бунят своите съвременници“, заяви президентът.
„Зад нас е паметникът на Царя Освободител. Руският народ не се страхува от жертви в името на вярата и братството“.
После добави, че "под знамената на император Александър II воини от много народи – руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци… положиха кости за нашата свобода. Сърби и черногорци лежат на нашите поля. Към всички тях е нашата дълбока, човешка признателност",
Държавният глава обясни, че „миналото е капитал, защото всяко поражение е урок, а всеки триумф – вдъхновение, когато страниците на историята се четат със смирение и признателност към жертвите, своите и чуждите“.
