България постигна целта си в дебат за изменение на спорна евродиректива, която урежда правата на работниците, командировани от една страна на Европейския съюз в друга.
Правителството искаше режимът за шофьорите в международния автотранспорт да бъде изваден от обхвата на тази директива и да бъде уреден от друго законодателство, което в момента се обсъжда.
Това беше и резултатът от продължилата вчера 11 часа дискусия на министрите по заетостта и социалните въпроси в Люксембург.
Те постигнаха съгласие по изменение на директивата за командированиге работници, за които настояваше Франция, съобщи еврокомисарката по труда и социалните въпроси Мариане Тейсен.
Главната промяна е, че срокът, за който една фирма може да командирова свои работници от една страна на ЕС в друга, се намалява от 24 на 12 месеца. Той може да бъде продължаван с до шест месеца.
Ревизираното законодателтсво трябва да влезе в сила след четири години. То превдижда още заплащането на командированите работници да бъде според правилата на приемащите страни. Колективните трудови споразумения в тях да се прилагат за всички командировани работници.
Френският президент Еманюел Макрон обеща в кампанията си по-рано тази година да прокара тези промени, за да защити наемния труд в страната си от това, което тя вижда като нелоялна конкуренция от по-нископлатена работна сила от изток.
Командированите работници обаче са под 1 на сто от цялата работна сила в ЕС. При това страните, които привличат най-голямата част от тях - Германия и Франция, са и най-големи "износителки" на работна сила за съседните страни.
Със снощното решение на министрите в Съвета по заетост и социални въпроси ремонтът на директивата не е завършен. Предстоят преговори между тях и Европейския парламент, който също трябва да одобри законодателството.
Ресорната комисия на Парламента одобри миналата седмица негова версия, която се различава от тази на Съвета, защото тя предвижда 24 месеца като срок на командировките.
Разделена Европа
Унгария, Литва, Латвия и Полша заявиха, че не мога да подкрепят новите правила, докато Ирландия, Великобритания и Хърватия се въздържаха заради притеснения, че те могат да навредят на траннспортните им фирми, предаде Ройтерс.
"Европа напредва, приветствам амбициозното споразумение за командированите работници: повече защита, по-малко измами", коментира Макрон в туитър късно в понеделник.
Съюзници на България за изключението на транспорта от обсега на директивата бяха Испания, Ирландия, Португалия и Полша, най-голявата според Ройтерс износителка на евтина работна сила в ЕС.
Европейската комисия в края на заседанието на министрите поясни, че част от транспортния сектор, а именно транзитния, няма да подлежи на регулиране от тази директива.
"Транспортният сектор е специален случай, заради мобилната природа на тази индустрия и има няколко текста за този сектор, които се обсъждат", каза пред агенцията представител на Елисейския дворец, пожелал анонимност.
Докато привържениците на промените се оплакват от подкопаване на трудовия им пазар, противниците твърдят, че новите правила стигат до протекционизъм и душат конкуренцията.
"Става дума за справедливост на пазара на труда", каза Тейсен, комисарката на Белгия, една от страните най-шумно оплакващи се от т.нар. социален дъмпинг. "Аз съм изцяло за свобода на движението, но тя трябва да бъде организирана по четсен начин... Вътрешният пазар се основава на правила, той не е джунгла".