Увеличаващите се цени на въглеродните емисии, въглищата и природния газ ще доведат до увеличение на цените на едро на електроенергията в България от средно 34 евро/ МВтч през 2016 г. до над 74 евро/МВтч. през 2050 г. Това е извод в доклада на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) за трите възможни сценария за декарбонизация на българската енергетика в следващите 30 години.

„При тази проектирана усреднена цена на електроенергията през 2050 г., въвеждането в експлоатация на нови ядрени мощности би било неоправдано, тъй като единичната цена на електроенергията която би позволила проектът „Белене” да покрива разходите си, е поне 80 евро/МВтч.“, пише в доклада.

ЦИД разглежда три сценария за развитие на енергетиката в следващите десетилетия:

 Сценарий „Без цел“. Отразява изпълнението на съществуващите енергийни политики, съчетано с повишаващата се цена на въглеродните емисии, но без целите за намаляването им към 2050 г. в страните – членки на ЕС или страните – кандидатки за членство;

 Сценарий „Декарбонизация“. Отразява дългосрочна стратегия за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с 96,7% (за България) в съответствие с целите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии на електроенергийния сектор като цяло до 2050 г., дължащо се на нарастващата цена на квотите за емисии и силната държавна подкрепа за ВЕИ;

 Сценарий „Забавена декарбонизация“. Той включва първоначално изпълнение на настоящите, национални, инвестиционни планове, последвано от промяна в посоката на политиката след 2035 г., което води до реализирането на почти същата цел за намаляване на емисиите през 2050 г. като при сценария Декарбонизация”.

„Поради бързо покачващите се цени на въглеродните емисии, въглищните и лигнитните мощности ще бъдат изведени от пазара при всички сценарии“, пише в изследването.

ЦИД прави препоръки към управлението - да създаде благоприятна данъчна и регулаторна среда, за да стимулира фирмите да направят високите, първоначални разходи в замяна на ниски разходи за експлоатация и поддръжка в бъдеще; да завърши свързването на пазарите и да създаде регионална електроенергийна борса за по-ефективния обмен на електроенергия; да ускори усилията си за пълна либерализация на пазара на природен газ, да завърши всички междусистемни връзки със съседните държави и да предоговори дългосрочните си ангажименти при по-добри условия, в зависимост от нивото на диверсификация на газовите доставки.

„Българското правителство не трябва да взема прибързани решения по отношение на предстоящия дисбаланс на електроенергийния пазар, като се впуска в скъпоструващи мащабни проекти като „Белене“, преди да е изчислило дългосрочната цена на ядрената енергия в сравнение с цената на алтернативни решения, базирани на ниски въглеродни емисии“, пише сред препоръките.

Сценариите за пълна декарбонизация на сектора до 2050 г. са изградени на базата на данни и инструменти за моделиране, използвани от Европейската комисия и разработени от Центъра в сътрудничество с Регионалния център за изследване на енергийни политики (REKK), Будапеща, Техническия университет във Виена, белградския Координационен център за електричество (EKC) и унгарската консултантска компания OG Research.