Нискотехнологичните атентати ще се увеличават и въпросът е как обществата се научават да живеят в един такъв свят. Да не допуснеш терористите да разрушат нормалния живот в града е едно от най-важните неща, които можеш да направиш. Това коментира пред бТВ политологът Иван Кръстев по повод и последния атентат в Ню Йорк. Той е в България, за да представи книгата си "След Европа". 

"Страховете ми от всичко това, което се случва, са два – първо, че ние все повече започваме да живеем в свят, в който това ще спре да бъде ексклузивна новина. Изведнъж започваме да свикваме със свят, в който на различни места, все по-често, стават не някакви огромни атентати, не атентати, в които умират хиляди души, а атентати, в които биват убити велосипедисти".

В Ню Йорк след 11 септември няма нито един голям атентат и това е нещо, с което САЩ изключително много се гордеят, отбеляза политологът. Според Иван Кръстев атентатът от вторник в Ню Йорк има и пряко отражение върху Тръмп. 

"Този атентат ще му позволи да измести част от вниманието на общественото мнение към разследванията и първите арести, които започнаха във връзка с връзки на неговата кампания с Русия."

Големият плюс е, че в света на големите данни борбата с тероризма изглежда по напълно различен начин от това, което ние си представяме, коментира още политологът.

Според едно изследване най-трудни за неутрализиране са такъв тип индивидуални терористи, които не са ясно и лесно свързани с голяма група, така че няма как да разберете за тях.

"За да можете да разберете, че такъв човек, индивидуален терорист, се готви да извърши нещо, трябва или някой от неговите близки, или някой, който живее до него, да ви предупреди за това. Тези хора обикновено живеят в свои собствени общности и това не се случва".

Според него изключително важно е как обществата успяват да реагират. Смисълът на тези терористични актове е не да убиеш трима или четирима души, а да се опиташ да вселиш тотален страх в обществото – хората да спрат да ходят на ресторанти, да ги е страх да излизат на улицата, напомни Кръстев. 

"Например не случайно в Лондон обществото се съвзема много бързо след такива терористични атаки, защото през 70-те и 80-те години градът има огромен опит с Ирландската терористична организация", даде пример политологът.

Тероризмът започва да променя характера на държавата

Направен е модел, според който хора, които извършват такива атентати, 3 или 4 часа преди това масово в интернет гледат видеа, които да ги вдъхновят за това, което извършват, обясни Иван Кръстев. 

"По тази причина полицията има списък с около 20 000 – 30 000 души, които смята за потенциално възможни извършители. В момента, в който види такъв тип активност, отива да пие кафе с тях".

По думите на Иван Кръстев светът се променя не само защото се появява повече тероризъм, а защото тероризмът започва да променя характера на държавата. Държавата вече иска да знае всичко за всеки във всеки един момент, заяви Иван Кръстев.

Част от логиката на хората, които се занимават с антитерористична дейност, е да се опитат да оставят тези хора максимално дълго време на свобода с надеждата, че ще ги заведат до други и по този начин ще бъдат разкрити цели терористични мрежи, но в същото време, в периода, в който те са свободни, много спокойно могат да извършат някой от тези терористични актове, обясни политологът вътрешното противоречие.

Европейците вече мислят бъдещето по различен начин

"И тероризмът, и всичко друго, което се случва накара европейците да си представят бъдещето по различен начин. Свикнали сме да си представяме бъдещето като настоящето, но след 10 години. Не е точно така и то по много причини. Дори и чисто демографски", смята Кръстев.

И даде някои примери. След 20 години едва 7 на сто от хората в света ще живеят в Европа. През 2050 г. Русия, която сега изглежда огромна като държава, ще бъде 15-а в света, докато в Нигерия ще живеят около 400 млн. души.

"Този свят се променя демографски. Променя се и поради факта, че хората много по-лесно пътуват, заради климатични промени. Защото определени места стават негодни за живеене. Затова си мисля, че това, което тероризмът направи, е да накара европейците да разберат, че всяка една от нашите малки държави няма особен шанс сама по себе си, нито да запази начина си на живот в този толкова голям свят", каза анализаторът.

Според него две неща се случват в Европа. От една страна отделните държави си дават сметка, че не могат сами. А от друга страна Европейският съюз е създаден за друга ситуация и за времето на Студената война през 20 век и той ще трябва да се промени, защото "не може светът да се променя, а ти да не се промянаш". Въпросът е как ще става това и дали няма да предизвика процеси на дезинтеграция, отбеляза Кръстев.

Друг фактор в съвременния свят са технологичните промени. Темпото, с което се случват промените, е много голямо. "Все едно е пусната центрофугата на пералнята", онагледи случващото се той.

Според изследване на английското правителство 43 на сто от всички работни места ще бъдат автоматизирани през следващите 20 години. И не става дума за ниско платени работни места, а за професии, все повече ще има медицински операции, извършвани от роботи или правни услуги, извършвани от компютърни програми.

"Как давате на детето си представа какво да учи в социален свят, в който всичко се променя толкова бързо", попита Кръстев.

В тази ситуация на демографски, климатични и технологични промени какво се случва с бежанците или мигрантите - един от големите проблеми на Европа.

80 на сто от бежанците в света са бежанци - и то от една африканска държава в друга, отбеляза Кръстев.

Миграцията на големи маси хора ще продължи. Огромен демографски взрив очаква Африка.

"Ако вие живеете в бедна лошо управлявана африканска страна, по-лесна е да смените страната си отколкото правителството", обясни анализаторът.  "Как Европа ще реагира на този проблем?" От друга страна старият континент изостава технологично от Азия. Т.е. Европа е изправена пред различни, но много сериозни предизвикателства.

Кръстев обясни и защо според него източноевропейците реагират толкова остро на мигрантите, при положението, че големият процент от бежанци и мигранти отиде в Запазна Европа и то основно в Германия и Швеция? 

Част от страховете в тези страни, които се потвърдиха и на изборите в Германия, са не толкова заради хората, които идват, а защото много хора си тръгват от твоята държава", е обяснението на политолога.

 „Места като Източна Германия дадоха по-висок процент подкрепа за антибежански партии отколкото места като Бавария, където са приети повечето от бежанците”, даде конкретен пример той.Проблемът с второто поколение бежанци е ключов проблем. Почти всички основни фигури в радикални ислямски организации са второ или трето поколение мигранти. За техните родители Европа е място, което им е дало спасение. Техните деца обаче започват да гледат на себе си като на второ поколение европейци, и са гневни на начина, по който европейците се държат с тях”, каза още политологът Иван Кръстев.

Европа няма да спре да съществува като политически проект

Заглавието на книгата на Кръстев "След Европа" означава ли, че неговата прогноза е, че тя престава да съществува такава каквато я познаваме?

Европа, проектът, е създаден в съвсем различна среда.

"Значи ли това, че Европа ще спре да съществува като общ европейски проект, мисля, че не. Но ще се променя, това не е нещо, което е написано в небето, и може да го прочетем там."

"Една от причините да напиша тази книга е, че ние се държим с ЕС като с природа - като с планина, която си стои на мястото и нищо не може да ѝ се случи. Знаем колко крехък е всеки политически проект. Предстои ни да научим изкуството на оцеляването", обясни той.

По думите му Каталуня – създава реален проблем в Европа, доколкото европейските страни започват да се притесняват, че този сепаратизъм, който не е характерен само за Испания, може да отиде и в други страни.

"Но той показва нещо много по-просто – всички тези, които си вярват, че разпадането на Европа, е само връщане към националните държави, не са разбрали най-простото нещо:

Ако ЕС се разпадне, ще се разпадне Испания, ще се разпадне и Белгия, ще се разпаднат и други страни, които до голяма степен в момента запазват териториалната си цялост благодарение на съществуването на ЕС.", смята Кръстев.

Тази вечер от 18,30 ч в "Червената къща" Иван Кръстев ще представи основните тези в новата си книга "След Европа".