На 22 юли 2014 г. въпрос, зададен от в. "Фигаро" към читателите за отговорността на Русия за падането на малайзийския самолет, предизвика небивал поток от отговори от Русия и Украйна. При това интернет ползвателите с огромно мнозинство гласуваха за техните версии на събитията. Въпросът е кои са главните действащи лица в тази илюстрация на разгръщането на украинския конфликт в интернет.

Кибервойници на Кремъл?

След зашеметяващия провал на руските средства за комуникация по време на "петдневната война" между Русия и Грузия през 2008 г. правителството на Русия осъзна колко е важно да бъдат управлявани мненията в интернет, включително на международно ниво. През юли 2014 г. в разгара на украинската криза анонимна руска група разказа за съществуването на "Агенцията за интернет изследвания". Както свидетелства кореспонденцията на собственика на тази агенция, получена в резултат на хакерска атака, близо 600 блогъра и коментатора, които получават заплата, всекидневно работят в социалните мрежи и в електронните средства за масова информация, включително и тези на западни страни, като влияят върху мнението на ползвателите на интернет.

От началото на украинската криза журналистите в действителност забелязаха, че количеството проруски коментари, написани по един и същи образец, рязко се увеличи. Модераторите на сайта на в. "Гардиън" например обработват по 40 000 проруски коментара дневно, за да отсеят съобщенията на троловете. Дори тази информация да бъде потвърдена от резултатите на изследването, провеждано от независимия вестник "Новая газета" за "Армията на троловете на Кремъл", и дори руските власти никога да не са опровергавали информацията за съществуването на кибербригадите, такъв вид мобилизация не винаги е направлявана "отгоре". В случая с "Фигаро" например мобилизацията бе инициирана от ползвателите на социалната мрежа "ВКонтакте" и лидерите на "Антимайдан" в туитър.

Войната на хакерите

Тази информационна война се води едновременно с кибервойната между проукраинските и проруските хакери. Струва си да си припомним, че първите две големи кибератаки срещу сайтовете на естонските и грузинските институции бяха извършени през 2007 и 2008 г. с участието на Русия. Днес двете главни мрежи на хакерите, участващи в украинския конфликт - "Киберсотня" от украинска страна и "Киберберкут" от руска, символизират противостоенето между активистите на Майдана (които биват наричани Небесната стотица) и отряда "Беркут", който се занимаваше с разгонването на демонстрантите по заповед на Виктор Янукович. Докато украинските хакери се отличиха с това, че атакуваха сайта на "Российская газета" - официалния вестник на руското правителство, през март 2014 г., проруските хакери блокираха през март близо 150 украински сайта, а също така сайтовете на НАТО и някои частни американски охранителни агенции като "Академи".

Диапазонът на действие на проруските хакери е много широк - DDoS атаки, хакерски атаки и публикуване на електронна кореспонденция. Тяхната тактика не се е променила от 2008 г. Тя се заключава в това, че с помощта на патриотични речи "новобранците" да бъдат подбуждани да участват в кибервойната, като им се предоставят нанасящи вреда програми, за да им се помогне да извършват анонимни атаки. Това позволява постоянно да бъде увеличавано количеството "кибервойници" и те да бъдат снабдявани с всичко необходимо.

Доколко руските власти са наистина въвлечени в тази война?

Макар дори експертът по киберсигурността Джефри Кар при изследванията си на мрежите на руските хакери през 2008 г. да не откри доказателства за пряко или косвено участие на руските власти, напълно ясно е, че Кремъл не възпрепятства действията на хакерите. Макар атаките да се извършват по инициатива на частни лица, правителството ги подкрепя, но спазва дистанция, достатъчна да може да отрече своето участие, като при това се възползва от стратегическото предимство, което това участие дава.

---------------------------------------------------

Авторката е доктор по политически науки и преподавател в университет "Париж-ІІ". Статията й е публикувана във в. "Фигаро".