Отношението към Русия, скандалът с КТБ, ролята на ДПС в българската политика на първо четене са основните теми на започващата предизборна кампания, се прогнозира в традиционния месечен анализ на института "Иван Хаджийски".

 Първата от тях – Русия, на институционално равнище е отстоявана преди всичко от президента Плевнелиев, който се опитва да я лансира като радикално преиздание на „цивилизационния избор“ на Петър Стоянов, най-вече във връзка с неясната перспектива на „Южен поток“. За втората заслуга отново има президентът, който с тезата си, че отварянето на банковите досиета ще сложи истинското начало на българския преход, създава терен за използване на връзките с КТБ като оръжие в предизборната борба. Третата тема е поставена от БСП и, независимо от неохотата на повечето партии да я възприемат. 

Служебният кабинет ще е шанс за държавния глава да доказва своя потенциал в условия на политически кризи. "Плевнелиев със сигурност ще се стреми да въздейства върху предизборната ситуация, като поставя „тестове“, на които партиите са длъжни да се явяват. На практика служебният кабинет ще бъде тест за самия Плевнелиев – доколко има потенциал да се еманципира от ГЕРБ и Борисов и доколко има илюзии да прави самостоятелна политика, като задава идеологията на бъдещи коалиции", казват анализаторите.

На този етап тенденциите подхранват амбиция на ГЕРБ за самостоятелно управление. От различни страни се опитват да я възпрат, така че Борисов да бъде балансиран от по-малък партньор в една коалиция. Желанието на ДПС е да докаже,  че е незаобиколимо, като получи толкова широка подкрепа, колкото е необходима, за да постави в зависимост всяко потенциално мнозинство. Разделението между БСП и ДПС се задълбочи дотолкова, че дори след изборите незабавно възстановяване на сътрудничеството между тях е слабо вероятно. Консолидацията на националистически вот от ВМРО и НФСБ за първи път преодолява традиционните вече за патриотичния спектър разцепления и се обръща към сближаването с несъмнен центростремителен потенциал и за други субекти. „България без цензура“ тръгва надолу, но ще се мъчи да запази предишната инерция с цената на открит фронтален сблъсък с ГЕРБ и превръщането на този конфликт в център на кампанията. Малко е времето за поява на успешен изцяло нов политически субект на терена. Коалиционните сближавания и разпадания ще доминират предизборното поле.

 

ГЕРБ: не „дали”, а „с кого” ще управлява? ГЕРБ с ГЕРБ? Или… ?

Ясно е, че Бойко Борисов храни надежда за самостоятелно мнозинство. Местните структури и доминираните от партията общини са впрегнати в работа, за да завъртят добре познатата машина. Ако това не се случи, от ГЕРБ може да се възползват от новата ситуация, в която се намират. Партията може да търси коалиция както с Реформаторския блок, така и с националистическото обединение; нестандартно, но – защо не? – дори с БСП. Формати на взаимодействие с ДПС (примерно като подкрепа за правителство на малцинството) също не са изключени, колкото и Борисов да бяга „като дявол от тамян” от новата модна стигма „БОСТАН”. В ГЕРБ би трябвало да си дават сметка, че едва ли могат да достигнат своя пик от 2009 г., а дори тогава не получиха абсолютно мнозинство.

Особено значение в следващите два месеца добиват отношенията на ГЕРБ с президента, който несъмнено би предпочел коалиция на ГЕРБ именно с реформаторите. Ако тя се реализира, Плевнелиев ще добие още по-силни и самостоятелни позиции. Едва ли това е в интерес на Борисов, включително от гледна точка на собствените му политически планове. Успех на служебния кабинет ще събуди у Плевнелиев амбиции за втори мандат, още преди самият Борисов да е отместил поглед от „Дондуков” 2. Във всеки случай пътят на ГЕРБ към властта не само не е безоблачен, но и вече изключва опцията „на бял кон“, прогнозират от института "Иван Хаджийски".

Има ли нов шанс за БСП

На пръв поглед тенденциите изглеждат неблагоприятни за социалистите. „Разводът“ с ДПС ги оставя практически без сериозни политически партньори. Форматът „Коалиция за България” носи повече тежест, отколкото плюсове. 

Оттеглянето на Сергей Станишев дава шанс за промяна и за отваряне на досега затворени врати, смятат социолозите.  Според анализа: "Преждевременен е етикетът на Миков като олицетворение на „статуквото“. При партия с над стогодишна история не е логично да се очаква прекалено радикална промяна при липса на генерален исторически завой на страната. Ключова задача в предизборната битка е устойчивото заемане на лявата ниша. След като АБВ изградиха цялата си партийна линия на противопоставяне на Станишев, сега ще им бъде много по-трудно да обяснят причината си да бъдат отделно от БСП".

ДПС: към централна роля и/или… към нова сатанизация?

Партията изигра водеща политическа роля в периода след евровота, което носи както позитиви, така и рискове. Увеличената тежест на политическо присъствие може да направи от ДПС лакмус и да легитимира електорален въпрос към другите политически сили: как искате да управлявате: с или без ДПС? Основната задача, поставена от (или на?) Местан, сега е да постигне максимално силно представяне на парламентарните избори, което ще позволи на движението да държи контролната акция в следващия парламент, независимо от останалите резултати. Времето на „целувките“ е отминало, от другите партии се разчита да направят хладната калкулация, че без ДПС не могат нито да управляват, нито да бъдат силна опозиция. Ето защо ДПС предпочита ГЕРБ да не се доближава до абсолютно мнозинство, защото в противен случай би станала неуправляема. Най-изгодна е патовата ситуация, наподобяваща схемата от 42-ото НС, само че без Сидеров като кандидат за носител на „златната акция“ и без Бареков като конкурент за ролята на балансьор. Също така за ДПС е важно да не допусне червената пропаганда да опакова отиващото си правителство на Орешарски като правителство на ДПС, с което малкият партньор за първи път да понесе и негативите от властта. На публично равнище ДПС е най-свободно в сравнение с останалите партии да осъществява партньорства и да предприема всичко, което реши. Но промените във вота за ДПС, неговата „българизация“ и все по-корпоративен характер оказват нарастващо въздействие върху образа и политиките на движението и ще започнат да ограничават тази свобода, казват анализаторите.

Отказът от присъствие в последните дни на парламента не донесе особени ползи за "Атака". Бъдещето на партията на Волен Сидеров е под голяма въпросителна, смятат социолозите. Неуспехът на „руската карта“ в изборите за Европейски парламент я насочва към нишата, от която тя периодично черпи сила – социалната. Този път обаче става дума не просто за пенсии и доходи, а за директен опит за десант и плацдарм в лявото пространство чрез експлоатация на съмненията в лявата идентичност на БСП. 

„България без цензура“: „Той танцува само едно лято”? Разпадните процеси засягат и коалицията след напускането на ВМРО, и самата партия. Останал без мощна медийна подкрепа, Бареков трудно може да поддържа инерцията, смятат от института "Иван Хаджийски". Той ще продължи да залага на отворен фронт срещу ГЕРБ.  Рисковете пред подобно поведение обаче са големи -  скандалите, които подклажда лидерът на ББЦ Николай Бареков могат да укрепят ГЕРБ като предполагаема жертва на черен пиар, а партията на Бареков да бъде възприемана като ново издание на РЗС като пощенска кутия с флашки и т.н.

Предизвикателство пред партиите от Реформаторския блок е подреждането на листите и степента на разбирателство между ДСБ и ДБГ", твърдят анализаторите. 

Според тях след преференциалния казус на евровота Меглена Кунева несъмнено смята, че заслужава по-добро представителство. От друга страна, вече е несъмнено, че политиката на Блока и посланията му се определят от ДСБ. Постигането на съгласие по листите се очертава да бъде основният препъни-камък през следващите седмици.