Лорд Питър Карингтън - дългогодишен британски политик, почина на 99-годишна възраст, предаде Ройтерс.
Подобно на много хора от своето поколение, той винаги е желаел да търси мирно решение на всеки конфликт. И преследва тази цел през целия си живот, пише за него Би Би Си.
За това му помагат прекрасното чувство за хумор и възприятието, че трябва да поема пълната отговорност за деянията си. И точно по тази причина поема като външен министър цялата вина, че правителството на Маргарет Тачър през 1982 г. е било неподготвено за нахлуването на Аржентина на Фолклендските острови.
Питър Карингтън е роден на 6 юни 1919 г. завършва университета в Итън и военната академия в Сендхърст.
Наследява титлата лорд след смъртта на баща си през 1938 г. и заема мястото му в Камарата на лордовете на парламента през 1940 г.
По време на Втората световна война служи в Корпуса на гвардейците гренадири, където достига до чин майор и е награден с Кръст за военни заслуги.
След войната лорд Карингтън влиза в политиката. Започва като парламентарен секретар към Министерството на земеделието в правителствата на Уинстън Чърчил и Антъни Идън. След това преминава на същата длъжност в Министерството на отбраната.
През 1996 г. е назначен за главен комисар за Австралия. Заема този пост три години, след което се завръща във Великобритания и става първи лорд на Адмиралтейството при премиера Харолд Макмилън.
Карингтън оглавява Камарата на лордовете при правителството на Алек Дъглас-Хоум и става лидер на опозицията след победата на лейбъристите през 1964 г.
А когато консерваторите се завръщат на власт през 1970 г., е назначен за министър на отбраната в кабинета на Едуард Хийт. Точно това правителство вкарва Великобритания в Общия пазар, или Европейската икономическа общност (ЕИО) - днешния ЕС. Лорд Карингтън е за влизането на страната си в него.
Като преживял войната в Европа, лордът смята, че влизането в ЕИО означава избягване на бъдещи конфликти. Но години по-късно изразява дълбоки резерви към начина на развитие на съвременния Европейски съюз.
След падането на правителството на Хийт лорд Карингтън отново оглавява опозицията в Камарата на лордовете. Остава начело на нея до връщането на власт на торите през 1979 г., когато премиер става Маргарет Тачър.
Тя го назначава за външен министър. По-късно той признава, че винаги е искал този пост, но никога не е вярвал, че ще го получи.
Първата му важна задача като дипломат номер 1 на Великобритания е да спре партизанската война в Южна Родезия срещу правителството на Ян Смит и да организира многорасови избори. Води Ланкастърските преговори, събрали враждуващите страни и довели до създаването на Зимбабве.
Но следва войната за Фолклендските острови и външното министерство е яростно критикувано, че не е предрекло нахлуването на Аржентина. По тази причина лорд Карингтън подава оставка през април 1982 г.
По-късно обаче той е напълно оневинен от комисията "Франкс", разследваща дейността на кабинета в Лондон.
От 1984 до 1988 г. лорд Карингтън е генерален секретар на НАТО. В това качество той е свидетел на началото на края на Студената война, довело до разпадането на СССР.
В началото на 90-те г. британският благородник става мирен пратеник на ЕС в бивша Югославия. Там той заедно с португалския посланик Жозе Кутилейру изготвя план за опит за предотвратяване на избухването на война в Босна и Херцеговина. В началото планът е приет от всички страни. Но след това мюсюлманското ръководство на Босна го отхвърля.
Последната му мисия през 1994 г. е посредничеството в Южна Африка между Африканския национален конгрес (АНК) и зулуската партия "Инката", разногласията между които са заплаха за първите многорасови избори в страната. Лорд Карингтън не успява да издейства споразумение, но само дни, след като си тръгва от Южна Африка, вождът на "Инката" Мангосуту Бутелези приема идеята му.
Когато правителството на лейбъриста Тони Блеър отнема правото лордовете да заемат по наследство места в Камарата на лордовете, Питър Карингтън става пожизнен благородник. Това му дава правото да остане член на горната камара на британския парламент.
Освен активен политик лорд Карингтън бе и бизнесмен. Той бе шеф на аукционната къща "Кристис" и член на управите на редица компании, сред които "Барклис банк" и "Швепс".
